Депресия

Днес искаме да засегнем много важна и обширна тема, на която през последните десетилетия се обръща много внимание. По тази тема се провеждат различни симпозиуми, посветени са ѝ цели учебни програми в училищата, опитват се да я решат правителствени и обществени организации по света. Тази тема е депресията. Световната здравна организация твърди, че поне 80% от хората в света в една или друга степен са се сблъсквали с този проблем. 20% от цялото население са изпитали състояние на клинична депресия. Вече сега това е второто по разпространеност заболяване в света и честотата на появата му само расте. Тези тревожни показатели пораждат въпроса „Защо?“. Защо това се случва именно днес, защо – в такъв мащаб и как да се борим с него? Ще се опитаме да изясним и разберем какво може да се направи.

Наистина наблюдаваме ръст на клиничната депресия, която обхваща все повече възрастови групи – това придобива мащабите на епидемия. Обърнах внимание, че конференциите станаха отворени за широката публика, за да могат хората да получат информация и да помогнат на онези, които се намират в депресивно състояние, но не могат да се насилят да потърсят помощ. Това се превърна в много болезнено явление, с което не е лесно да се справиш. Нарича се „тиха епидемия“, защото много от онези, които страдат от това заболяване, не могат или не искат да говорят за него.

Обикновено човек се срамува от това състояние. Освен това съществуват два вида депресия. Първият се проявява в понижаване на активността, а вторият се изразява в агресивност, в повишена възбуда и хипертрофирана активност, предизвикана от страха да спреш и да усетиш болката.

Ако се обърнем към художествената литература, ще видим, че преди двеста години депресията е била любима тема на аристокрацията, било е модно да пребиваваш в известна меланхолия… Това е трябвало да покаже, че си над другите, че презираш целия този живот… Но за останалите слоеве на населението това изобщо не е било характерно, народът е работил и е умеел да се радва на онова, което има. Днес всичко е съвсем различно. Причината за това е развитието на нашия егоизъм, желанието за наслада, което лежи в основата на нашия живот. Тъй като нашето егоистично желание расте не само количествено, но и качествено, ние искаме повече, и от средата на миналия век започнахме да търсим себе си… Това започна почти едновременно по целия свят. Появиха се „децата на цветята“ – хипитата, търсенето на религии, вярвания, увлечението по Изтока, мистиката, Ню Ейдж… Появи се и започна да расте желание от нов тип – желанието да намерим Твореца. Има сила, която ни е сътворила, какво иска тя от нас?! Какво имам в този живот?! За какво или за кого съществувам?

Това търсене на смисъл ли е?

Това е търсене на по-дълбок смисъл, а не просто замяна на един вид дейност с друг. Това вече не е просто развитие на индустрията за развлечения, пътуванията и съвременната култура, което тогава започна и на което способстваше развитието на киното… Основният въпрос: „какъв е смисълът на моя живот?“ – това е търсене не вътре в живота, а над него. Затова се стараем да се заемем с нещо. Разбираме, че ако нямахме всичко това, щяхме да изпаднем в депресия, и въпросът за смисъла на живота щеше да стане много болезнен и остър. Хората щяха да бъдат потопени в отчаяние и да виждат всичко в черни краски. Това е страшно, може да доведе до насилие, война. Именно развитието на индустрията за развлечения и възможността да запълниш свободното си време донякъде облекчава ситуацията, но въпреки това 20% от хората страдат от депресия. През второто десетилетие на 21 век тази болест ще заеме първо място. При това от депресия страдат не само хората, но и домашните животни, и съществуват лекарства не само за хора, но и за животни.

Ако говорим за лекарства, то днес, както показват анкетите, за да ги получат, много повече хора се обръщат към семейните лекари, отколкото към психиатрите.

Този проблем стана толкова разпространен, че излезе извън пределите на психиатрията.

Това е много болезнено. Хората, които идват при мен на преглед, казват, че тази болка те съпровожда навсякъде. Това е ужасно усещане, и разбирам желанието на човека да приеме каквото и да е лекарство, за да престане да усеща страданието.

Освен това хората използват всевъзможни енергийни напитки, които също не помагат. Въпросът за смисъла на живота… Не разбираме, че освен тези 20% от хората, които страдат от депресия и си дават сметка за това и го признават, съществуват още много болести, които са следствие от депресията.

Депресията несъмнено предизвиква допълнителни болести, както душевни, така и физически.

Има лекари, които смятат, че много физиологични проблеми си струва да се лекуват с антидепресанти. На човека му се подобрява настроението, той се връща към нормална дейност, и останалите симптоми също изчезват.

Сред подрастващите това явление се усеща особено остро. Те употребяват голямо количество алкохол, за да заглушат усещането за празнота.

Алкохолът, наркотиците – всичко това е резултат от усещането за неудовлетвореност.

А какво предлага интегралното възпитание?

Интегралното възпитание казва, че за нашето поколение е характерно засиленото егоистично желание, което изисква от нас отговор на въпроса за смисъла на живота. Нашето поколение е особено, има особени желания и особени стремежи, и вследствие на липсата на напълване и липсата на отговори на вълнуващите ги въпроси у хората се развива депресия. Ако знаем в какво се състои проблемът, ако имаме средства за удовлетворяване и напълване на растящото желание и отговори на наболелите въпроси, няма да сме в депресия. Ще видим щастливо поколение, което осъзнава предназначението си, знае какво го очаква, разбира защо желанието се пробужда в такава форма, защо смисълът на живота е толкова важен за тях, независимо че не искат да го признаят. Вместо поколение от инвалиди ще получим поколение, което ще се развива правилно, ще разкрие за себе си съвършения свят и ще почувства, че си струва да се живее в хармония със съвършената и вечна природа. Защото подобието с природата ни довежда до усещане за нейната вечност и съвършенство.

Тоест те ще могат да превърнат отчаянието в разцвет?

Разбира се, нали затова се разкри. Живеем в преходен период и затова предлагаме интегралното възпитание като лекарство. То не е цел, а средство за напълване на всички желания на човека!

Човек, започнал да усвоява интегрално възпитание, трябва ли да се почувства по-добре? Питам това като практик…

Да, почти от първата минута. Виждам това при своите ученици и помня себе си в процеса на търсенето, в каква депресия се намирах, в какво състояние на безпомощност. Търсех себе си в науката, в религията и в нищо не можех да намеря удовлетворение и спокойствие, докато не открих тази методика.

Когато човек дойде с усещане за депресия, а ти му предлагаш методика за издигане над неговия егоизъм, той не се хваща много охотно за тази възможност. Не вижда в нея спасение…

Отначало трябва да му се обясни, че тази методика трябва да напълни желанието на човека, точно сега, когато желанието е надраснало материалното ниво, когато в нашия свят за него не може да се намери напълване. Виждаме, че хората не могат да си намерят напълване, освен да се зашеметят с лекарство, наркотик или алкохол. Това свидетелства, че желанието идва от по-високо ниво. Затова не можем да предложим на човека нищо в този свят, което да го удовлетвори.

Значи това не е въпрос на философия. Човек има всичко, но във всичко това не вижда смисъл.

Философският въпрос е въпрос, над който понякога ми стига да поразмишлявам, а тук се говори за напълването на моя живот, без което не мога да се движа. Това не е любопитство, без това напълване нямам жизнена енергия.

Но обикновеният човек не се намира в това състояние постоянно, то идва и си отива, ако не е клинична депресия. Клиничната депресия е много тежко състояние, от което е невъзможно да излезеш самостоятелно. Има различни нива на депресия. По-разпространеният вариант е когато човек води активен начин на живот, но при това чувства неудовлетвореност.

С лекарства не можем да запълним потребността на човека да напълни желанието, ние просто замълчаваме проблема. Човек не усеща вкуса на живота, вкуса на напълването. Искам да съм щастлив, искам да се чувствам добре!

Много често хората чувстват опустошение, но не са готови да го признаят. Особено това важи за хората „благополучни“ в социално-икономически план. А какво да кажем за следродилната депресия?

Това е съвсем друго явление, свързано с хормонални промени. Макар да не е изключено то също в по-голяма степен да е характерно за нашия век и да е част от общата депресия и от общото ни егоистично желание. Някога у жената не е възниквал въпросът дали да ражда…

Съществува противоречие между желанието да реализираш себе си и необходимостта да се посветиш на детето, на семейството. И възниква силен конфликт, който парализира жената. Въпреки че по природа жената е призвана да се посвети на детето, у нея възниква определена съпротива…

Днес жената смята, че може да постигне всичко, и детето я ограничава. Преди 200 години животът ѝ се е ограничавал до семейството и децата, а днес семейството и децата заемат второ, трето или четвърто място в живота ѝ. Всички видове депресия възникват на фона на засилването на нашия общ егоизъм, изискването не просто някак да просъществуваш, а да постигнеш по-висока реализация. Трябва да намерим начин да обясним, че методиката на интегралното възпитание е призвана да напълни желанието на човека и да му даде онова напълване, което той желае. Човек в състояние на депресия иска истинско напълване, не търпи лъжа. Днес все още хората използват лекарства, наркотици, алкохол, за да потиснат депресията, но скоро ще стигнат до такова състояние, в което няма да могат да приемат тези „заместители“, ще ги отблъснат като лъжливи…

Точно днес на психолозите им е напълно ясно, че наркоманията или алкохолизмът обикновено се предшестват от тежка депресия.

След няколко години ще се изясни, че алкохолиците и наркоманите вече не могат да използват алкохол и наркотици.

Ще престанат ли да усещат пристрастие към това?

Просто ще усетят, че това е лъжа, и няма да могат да го използват като средство да се успокоят. Желанието да получат напълване ще нарасне толкова, че няма да може да се задоволи с онова напълване, което дават наркотиците или алкохолът. И тогава към тези 20% ще се добавят още 30-40% от населението.

Това ще бъде ужасно! А какво дава точно вашата методика? Защо точно тя, а не друга?

Формата на нашето желание, на егоизма, приема глобална и интегрална форма, тоест ние, всички хора, ставаме напълно взаимосвързани, а се държим като индивидуални егоисти. Със своето желание днес сме противоположни на природата, която се проявява с всеки изминал ден все повече като единно цяло. Нашето противопоставяне на природата все повече нараства. Решението на всички кризи е само в постигането от наша страна на подобие с природата. В такъв случай ще постигнем напълване. В противен случай – ще се опустошаваме, докато загинем. Когато се опустошаваме, се питаме за целта на живота. Ако сме напълнени, този въпрос не възниква. Нужно е напълване не материално, а морално, духовно. Защото депресията и въпросът за смисъла на живота възникват у материално устроени хора.

Може ли да се каже, че в противовес на празнотата, самотата и отчуждението предлагаме съединение, връзка с другите и смисъл, а не просто „вкус към живота“? Човек, намиращ се в депресия, се намира вътре в затворен кръг от неудовлетвореност и отчаяние… Груповата работа помага много, действа по-добре от много други неща. Обществото дава на човека сили…

Но в крайна сметка виждаме, че това не е решение, а опит да се примириш с действителността.

За какво напълване става дума? Когато говорим за напълване, си представям напълванията, които познавам в този свят. Какво особено напълване предлага вашата методика и с какво се отличава от другите?

Тя довежда човека до такова състояние, че той започва да вижда цел в живота. Открива, че животът не свършва със смъртта, издига се над времето, движението и пространството, започва да вижда своето движение в потока на вечния живот. Той усеща това!

Може ли да се каже, че това е вечната част в нас? И тъй като е вечна, не може да се напълни с временна и преходна наслада? Това е особен, друг вид желание.

И го откриваме у огромен брой хора, сред широк кръг от населението, което задава въпроса за смисъла на живота, за това как да се издигнеш над този живот и да преминеш на друго ниво на съществуване – тоест без да се намираш под пресата на егоизма.

Нека сега обобщим разговора си. Говорихме за депресията и за това, че тя е следствие от растежа на егоизма в човека. За разлика от цялата останала природа, желанието на човека расте, развива се и го довежда до състояние, в което започва да изисква повече, отколкото този свят може да му даде. Съобразно възникващото у него желание, той търси нещо по-възвишено и вечно, но не го намира сред временните и преходни наслади на този свят. Затова се чувства зле и се обръща към лечение или лекарства, за да се забрави и да избяга от това усещане. Желанието му търси и не намира напълване, от него не може да се избяга. Проблемът се решава, като приведем желанията на човека в подобие с природата. Тоест в промяна на желанието от получаване към отдаване. В такъв случай той открива възможността да се напълва безгранично и освен изцеление от депресията, постига усещане за хармония с вечната природа.