Възпитание на момичетата

Обсъждаме темата „Момчета и момичета“ и тяхното възпитание. В рамките на проекта, в който се изследваше поведението на момчетата и момичетата, се изясни, че те се държат различно. Например в група, в която разговаряха момчета, можеше да се развива дискусия с 15-20 хлапета, всяко от които изказваше мнението си. А когато наблюдавахме групата на момичетата, се оказа, че активното участие в дискусията става в група, включваща пет-шест участнички. Ако броят на момичетата в групата беше по-голям, дискусията протичаше вяло. Бихте ли обяснили защо е така?

Момичетата имат повече потребности, затова усещат по-голяма празнота и по-малко напълване, отколкото момчетата. Пък и по природа момчетата не са много словоохотливи и не обичат да спорят. Жените обичат повече да говорят. Разкриването на природата става в жената, а разговорът е разкритие. В нашия свят тя постоянно говори с децата си, а мъжът е повече зает с работа: умствена или физическа, и по-малко с разговори.

Тогава защо на момичетата им е по-лесно да дискутират в малки групи?

Защото потребностите на момичетата от каквото и да е в живота са по-забележими, отколкото при момчетата. Мъжете могат да седят мълчаливо и почти да не говорят.

Значи ако попитам съпруга си защо не говори с мен, той ще отговори, че такава е природата му? Не че изобщо не говори с мен – просто отговаря едносрично, трудно.

А жената все пак се обижда, че не ѝ говорят.

При жените това не се нарича „разговор“. За тях това не е достатъчно.

Ами да, разбира се, у тях има потребност да седят с мъж и да „говорят за връзката ни“.

Интересно е, че ако на момчетата се даде някакъв стимул: да играят игра или да пропълзят през подземен тунел, те просто се втурват да изпълняват задачата, а момичетата не обичат толкова това.

Това е свързано с работата на нашия мозък, а не защото го желаем или не го желаем. Защото при момичетата и момчетата речта и действията се управляват от съвсем различни участъци на мозъка.

Наистина има разлика. Има изследвания, доказващи такива различия в развитието на мозъка, и има резултати, потвърждаващи, че на жените им се удават по-добре хуманитарните предмети. Но не бива да се мисли, че тези свойства са противоположни като черно и бяло. Всъщност има жени, на които им е присъщо да действат, а не да разговарят, тоест те говорят по-малко от средния показател за жените. И има мъже, чиято професионална дейност е свързана с речта: продавачи, психолози, а също и учители, на които през цялото време им се налага да говорят.

Но техните разговори са насочени към цел, към реализация повече, отколкото при жените, които намират наслада или удовлетворение в самия процес на разговора.

В това да си поговориш за нещо? Дори ако то не води до краен резултат?

Не, но нали виждате как се случва това: разговорите на жените могат да продължат с часове.

Разговаряме за възпитанието, и бихме искали да разберем как правилно да подходим към възпитанието. Нашата цел е да изградим човек, и няма значение кой е пред нас: момиче или момче.

Разбира се, но всеки трябва да мине през поправянето по свой начин.

Тогава може би трябва да се обяснява, че целта на възпитанието е да бъдеш човек и да стигнеш до пълно съвършенство? И това се отнася в еднаква степен и за момичетата, и за момчетата.

Виждаме това на примера на живота на древните племена, а също и на хората, живели в неотдавнашното минало: момчетата и момичетата играеха разделно, едните ги привличаше едно, другите – друго. А защо да не вървим в съответствие с природата? Казано е: „Възпитавай отрока според пътя му.“ Ами защо да го правим насила? И освен това нарочно слагат момче и момиче на един чин. Но защо да ги сблъскваме „чело в чело“ въпреки природата? Те трябва да се срещат на друго място и за други цели…

Съществува гледна точка, че при първобитните племена всъщност такова разделение е било правилно, а днес – нещо като унисекс (универсален стил), уж всички сме еднакви.

Вярно, защото древните следваха законите на природата, а не налагаха насила порядки. А днес хората вече не могат да намерят общ език.

Нали не сме еднакви?

Не сме, и точно така имаме различие във възприятието. Дори като вземем предвид, че не възпитаваме, а даваме образование. Защо тогава ги слагаме заедно на уроците по математика, физика, география? Има ли някаква полза от това? Защото при съвместно обучение не се дава възможност нито на момичетата, нито на момчетата да се изразят правилно.

Идеята за обществото, мисля, е да се постигне запознанство и сближаване. Но Вие казвате, че това не води нито до запознанство, нито до сближаване?

Не, това води до пренебрежение.

Защото не позволява на всеки пол да развие своята индивидуалност?

Разбира се! Ако ги вземем разделно, всички примери и методи биха могли да им се предадат по различен начин. Едните нека рисуват коли и самолети, а другите – рокли и кукли.

И така правят.

Да, но трябва да се върви в съответствие с онова, към което са свикнали. По този начин ще развиеш човек, а не ще направиш от него нещо изкривено и механично.

Излиза, че идеята е да им се даде възможност да се развиват съобразно склонностите си. И ще открием, че интересите им всъщност са естествени за тях. И това изобщо не са някакви наши предразсъдъци.

Работата не е в предразсъдъците, а в нашата глупост, в това, че не се вслушваме в природата и правим нещо, смятайки се за по-умни от нея. Сега виждаме резултатите от това.

Съществуват изследвания, които казват, че има различия в играта, но само в най-ранната възраст. А за по-голяма възраст вече не се провеждат проверки, защото битува мнението, че сме еднакви.

Как може да сме еднакви?

Наистина, няма анализ на информация за деца в по-голяма възраст. Успях да намеря добро изследване, проведено преди година във Великобритания, където открай време е било прието разделно възпитание. Това дори е било част от английската култура. Постепенно там престанаха да възпитават децата разделно: от три и половина милиона деца разделно се възпитават само двеста хиляди. Обаче проверката показа, че момичетата, учили разделно, са постигнали много по-голям успех в сравнение с онези, които са учили заедно с момчетата. Има явно някакво предимство в това. Учените се опитваха да обяснят това чрез тяхното съзнание или чрез методиката на преподаване. Допускат, че може би момичетата наистина са се нуждаели от друга методика. И имаше там много тънък намек за това, че момичетата точно желаят повече съвместни действия и по-малко съревнование, което ги принуждава да мълчат и ги плаши повече.

С това, че има съревнование между половете, ние изобщо ги въвеждаме в напрегнато състояние: кое момче е по-добро, кое момиче е по-красиво в сравнение с останалите? Това ги занимава повече от учението или от нещо друго. За какво е нужно това?

Виждаме от изследванията, че на възраст шест-седем години момичетата предпочитат обществото на момичетата, а момчетата – на момчетата.

Тогава защо да не ги възпитаваме в съответствие с тази склонност? Излиза, че първо изнасилваме природата, а после разбираме колко безуспешно е това.

Веднъж се случи да наблюдаваме как, когато се освободи някакъв етаж, на който трябваше да се преместим, няколко момичета влязоха там. Влязоха в някаква стая, разчистиха я, подредиха я и я превърнаха в свой дом. Всичко това стана за много кратко време, без някой да ги е молил. И го направиха по естествен начин. Може би просто трябва да им дадем да строят дом?

Това ѝ е присъщо от природата, а мъжът трябва да донесе там напълване. Всеки от тях има своя роля, и съединявайки се двамата, донасят съвършенство. Затова жената е по-лесна за възпитаване, и природата ѝ е дала почти всичко, което ѝ е нужно, освен намерението да постигне висша цел. На мъжа му се налага да мине през по-големи поправяния, по-обширни и по-тежки. Ето защо естествено влагаме повече в юношите.

Мъжът трябва да извърши повече поправяния, а жената – по-малко. Нея трябва по-малко да я ограничаваме. Защото тя по същество е повече готова за поправен живот. Но и двамата трябва да постигнат взаимно допълване.

Наблюдаваме колектив от деца, които получават интегрално възпитание, и отбелязваме, че момчетата с удоволствие прекарват тук целия ден. Адаптирали са се и обичат да бъдат по цял ден в големи групи. А ако поставим момичетата в големи групи на същото място, постепенно те създават от тях малки подгрупи. Присъщо ли им е това на природата?

Това е свързано с тяхната природа. На жената ѝ трябват собствени граници, тоест тя иска да знае, че това е нейното място, нейният ъгъл или нейният дом и стени – тук се намира тя. А момчетата се чувстват по-добре на открито пространство, на воля, където има повече възможности за игри. Затова те не обичат много да играят по двама, а момичето, напротив, повече обича да играе с приятелката си.

Ние през цялото време имаме претенции към момичетата, че не искат да се съединят с цялата група, а просто разговарят помежду си. А излиза, че с това им вредим.

Значи трябва да се възпитават наставници.

Общуването помежду им им доставя удоволствие, защо тогава да им го отнемаме? И защо да проявяваме недоволство от онова, което всъщност е добро за тях? Това означава ли, че момчетата трябва физически да се възпитават повече не на закрито, а сред природата? А на момичетата това им трябва по-малко?

А момичетата трябва повече да бъдат на закрито. И излиза, че се връщаме към онези естествени рамки, в които човечеството е съществувало през целия си живот.

Интересно е, че и това наблюдавахме в нашата възпитателна система. Установихме, че веднъж седмично излизаме сред природата. И в един момент част от момичетата казаха, че предпочитат да останат в клас и да завършат задачите си, вместо да отидат в парка. А момчетата само чакаха деня, в който ще излезем на разходка, защото за тях това е най-голямото удоволствие.

А обратни явления не се ли наблюдаваха там? Например момичета, желаещи да отидат в парка, и момчета, поискали да останат в клас?

Не, това не се случваше. Ние всъщност не принуждавахме никого да излиза на разходка, макар да е много приятно да излезеш сред природата, нали?

На жената по природа ѝ е присъщо да не излиза от дома в продължение на месеци, а може би и на години. Ако има дом, семейство и деца, а също и уреден живот, тя почти не усеща потребност да излезе навън.

Познавам много жени, които, ако чуят това, биха избухнали.

Но аз говоря за онова, което е присъщо на жената по природа – това не е моя идея. Нима това говори за ограниченост на жената? Това не е нито добро, нито лошо.

Да, но познавам много енергични по природа жени, които не могат да останат вкъщи.

Това не се отнася до 100% от жените, но на жената, съобразно общата ѝ природа, не ѝ трябва повече от благоустроен дом с деца. Точно това ѝ дава усещане за пълно удовлетворение. Освен ако, освен това, у нея има нещо интересно, красиво, което я движи напред. А на мъжа, напротив, му трябва да има професия, успех, общество, някакъв простор, размах, цел и едва след всичко това – дом, съпруга и деца.

Нека сега обобщим предварително казаното. Ако искам да организирам възпитателна среда за момчета и за момичета, то на момчетата трябва да им давам по-често да бъдат сред природата, да им давам повече задачи и действия на терен. А на момичетата им трябват повече занимания в дома, да им давам да общуват помежду си в малки групи.

Казано е: „Възпитавай отрока според пътя му.“ Защо да сме по-умни от природата? Не бива насила да правим онова, което ни се иска, и онова, което смятаме, че ще е добро за тях. Знаем, че утре всичко може да бъде напълно противоположно на онова, което смятаме днес. Вече знаем колко малко разбираме какво се случва с нас и с целия свят. Това личи от резултатите, до които доведохме човешкото общество. Радвам се, че в наши дни вече няма такива авторитети, на които трябва да се подчиняваш, няма натиск и диктат. Затова нека дадем на децата да се развиват в съответствие с природата им. Нека се учим от природата как да постигнем равновесие с нея – и тогава на всички ще им бъде добре.

Тогава може би момичетата трябва да са по-близо до майката? Нека бъдат до мама и да видят как се държи вкъщи, как готви…

Ако това беше възможно! Тогава трябва отново да променим цялата среда. Ето, ако нашето общество се беше върнало в уравновесено състояние, и произвеждахме само неща, необходими за обичайния живот, а не хиляди никому ненужни предмети, повечето жени биха предпочели да останат вкъщи или да работят на непълен работен ден. Мъжете също биха били свободни половин ден, и тогава всичко щеше да е различно. Бихме придобили друго възприятие на живота, когато имаш с какво да се занимаваш след работа. А сега едва смогваш да гледаш ужасните новини по телевизията и отиваш да спиш с всички огорчения и напрежение.

Разбирам, че значението на работното място би намаляло, а семейството би станало по-важно.

Всички предишни ценности биха станали по-маловажни. Семейството би придобило по-голямо значение в живота на хората. Хората биха имали занимание, хоби, различни приятни прости неща. Биха се напълвали, реализирайки задачите си, биха посещавали паркове, биха прекарвали приятно времето си. Какво лошо има в това всеки ден да имаш малко свободно време? А днес човек мисли, че ако беше така, би полудял. И той дори взима работа вкъщи. Ако на работа седи пред компютъра, вкъщи седи пред телевизора или компютъра.

Имате предвид, че ни трябва повече свободно време в живота?

Несъмнено, нужен ни е свободен отдих за децата и за семейството. Защото сме постигнали такива технологични постижения, че можем да си го позволим. И какво правим? Всичко е обратното. А ако говорим за глобален, комплексен подход към възпитанието, съгласно науката за висшите закони на природата, трябва да разясняваме всички тези неща, включително ново понятие за семейството и ново отношение към работата и отдиха.

Излиза, че ако прилагаме тази методика, ще отпадне необходимостта от наказание. По същество за жената не е нито лошо, нито добро да е вкъщи, но то трябва да съответства на нейната природа. А какво да прави, ако жената усеща, че това не съответства на природата ѝ?

Няма значение. За всеки ще се намери занимание. Бихме развили отдиха вместо излишно производство.

Наслада вместо съревнование. Но все пак, ако предложа на момичето да избере: или да е вкъщи с мама, или да дойде в група от момичета, във възпитателна среда, правилен ли е този подход? Остани с мама, научи нещо от нея, провери дали ти е добре вкъщи, а ако не – можеш да бъдеш във възпитателна среда с момичетата, в малки групи, и да обсъждате онова, което ви интересува. Кое е по-предпочитано?

Смятам, че системата на възпитание в перспектива частично ще бъде виртуална, а частично ще се осъществява в малки дискусионни групи. Желателно е това да е близо до дома, във всеки квартал. Трябва да има възпитател за момчетата и възпитателка за момичетата. Всичко, свързано с развитието на природните склонности и професията, биха получавали чрез интернет, а онова, което се отнася до учението и вътрешното развитие, до областта на възпитанието, биха получавали в групата.

Значи възпитанието децата ще го получават в групата, във връзка помежду си.

С помощта на възпитател или възпитателка.

Възпитателите трябва да предизвикват обсъждане на определена тема. Трябва по-често да се засяга темата за чувственото възприятие и за взаимоотношенията. За какво, да кажем, повече ще говорят момичетата в сравнение с момчетата?

Това е цяло море от неща. Разбира се, ще говорят за различни неща. Възпитателите трябва да вървят заедно с тях, да плуват по течението в посоката, която интересува децата. Но заедно с това трябва малко да се променя насочеността на разговора, придавайки му развитие, така че да не се върти в затворен кръг, а да е целенасочен. Какво изясняваме сега, защо, какво мислите за това? Обсъждането с момичетата протича точно както с момчетата, само темата е малко по-различна, или същата тема, разкривана по различен начин, с друг подход.

Какъв трябва да бъде различният подход на възпитателката по време на разговор с момичетата? С какво се отличава обсъждането с момичетата от обсъждането на същата тема с момчетата?

Да кажем, ако бяхме сложили в отделни стаи група момчета и група момичета, и можехме да ги наблюдаваме през скрит прозорец. При това в двете групи щеше да се обсъжда една и съща тема. Е, как си го представяте?

Смятам, че при момчетата ще възникнат няколко идеи, и те ще стигнат до някакво заключение.

При момчетата ще има повече преки отговори и изводи от казаното. Няма да се повтарят. А как ще се държат момичетата?

Представям си, че всяка от тях ще поиска да говори, да изкаже своята гледна точка, дори това мнение да е било изказвано преди.

Ще се наложи да бъдат ограничени във времето.

Прекрасна идея! Да се отдели на всяка от тях определено време за отговор и да се удря гонг с приятно звучене.

В група от жени това е задължително.

При момичетата обикновено има много обиди, ако не им е дадена възможност да се изкажат.

Разбира се, те също няма да се разберат помежду си, защото подходът, срезът ще бъде съвсем различен.

Като например срез по права линия и по кръг.

Момичетата ще си разменят мнения помежду си, а момчетата ще се постараят да стигнат до решение и да говорят колкото се може по-малко.

С други думи, ако искаме в групата на момичетата да стигнем до някакво заключение, много трудно ли ще им бъде да го направят?

Изобщо не си поставяме такава цел.

Значи целта е да им се даде да се изразят?

Да, а също и да стигнат до усещането, че имат някакво общо чувство, общо разбиране, сближаване в общо усещане, до което са стигнали чрез обсъждането. А за какво са говорили – няма значение. За момчетата най-важното е да вземат решение, независимо дали са се разбрали помежду си.

Тоест те ще стигнат до някакво заключение.

С други думи, при момчетата няма изискване да бъдат в някакво емоционално съучастие едно с друго. Целта на обсъждането не е това, а постигането на нещо конкретно, установено, което не се намира между тях.