Фейсбук

В предишните разговори говорихме много за потребността на подрастващите да формират собствена индивидуалност. Една от задачите, стоящи пред подрастващия, е да разбере кой е, да опита себе си и да се самоопредели. Същевременно днес наблюдаваме сред подрастващите такава тенденция към безразличие, която прераства в истински нарцисизъм: Аз, Аз и пак Аз. В Интернет беше публикувано много интересно изследване, в което участваха четиринадесет хиляди студенти от американски колеж. Изследването показа, че способността за съпреживяване през последните тридесет години непрекъснато намалява. Човекът все повече и повече е погълнат от себе си. Въпросът е как да се намери подход към днешните подрастващи? Какви са техните потребности? От какво образование се нуждаят?

Намираме се в междинно състояние, между историческите степени. В продължение на милиони години природата се е развивала от неживата материя през растителната и животинската до степента „човек“. Развитието на човека на Земното кълбо, продължило стотици хиляди години, е егоистично и еднопосочно: егоизмът расте и постоянно ни тласка напред. Ако чувствам, че си струва да бъда свързан с обкръжението, да действам като компонент на човешкото общество, аз го правя. Според тази потребност хората изграждат човешко общежитие: различни организации, осигуряващи пенсия, застраховка, здравеопазване, всевъзможни предприятия, обединения, клубове. Но в крайна сметка нашият егоизъм е нараснал дотолкова, че вече не сме способни да взаимодействаме в рамките на подобни организации. Ако мога да извлека от тях полза за себе си, участвам в тях, а ако не — те не са ми нужни.

Съпътстващо явление на този процес ли е моето безразличие към другия човек?

Да, той не ме вълнува. Но трябва да разберем, че в природата нищо не се случва случайно, без необходимост. Затова днес, чувствайки безразличие към другия човек, се замисляме: а как това се отразява на мен, накъде води? Така стигам до осъзнаването на злото: ако другият човек не ме вълнува, обществото се руши. Хората се отдалечават едни от други, изградените преди организации и връзки вече не работят. Не искаме да бъдем едно общество, една държава, да принадлежим на някакъв конкретен народ, държава. Човекът се скита по света и си избира място, където му е по-удобно. Погледнете какво е нивото на миграция по света! Хората не чувстват своята принадлежност към каквото и да било. На всяка точка от света има приблизително еднакъв език, еднаква храна, приблизително еднакво устройство на бита, образование, култура. Всичко това е еднакво достъпно и когато ми се случва да пътувам по света, не се чувствам откъснат.

Хората, побивали в чужбина, си донасят нови неща или нов жаргон и получават от това огромно удоволствие. Чуждото им е по-близко от родното. Живеейки в чужбина, те си кореспондират със съученици…

Където и да съм — в чужбина или у дома, — чувствам се еднакво свързан с моите приятели и семейство. Излиза, че възникващото у нас чувство на откъснатост едни от други и ниската потребност от физически контакт са следствие от технологичния прогрес, обхванал целия свят. Но това явление идва заедно със своеобразна криза. Започваме да разбираме, че възможността да се усамотиш в своята „черупка“ и да взаимодействаш със света чрез Интернет е много привлекателна: не ми трябва никой наблизо, докато си пиша с някого, не ми е важно дали е близо или далеч от мен. Но това е само едната страна на монетата. Ако обособяването, което толкова търсим, ни правеше по-щастливи, щяхме да продължим в тази посока. Но природата нанася удар от другата страна, казвайки: вашето състояние без връзка едни с други ще бъде много опасно. Човешкото общество няма да успее да си осигури най-необходимото. Омразата, разединението, глобалната криза, включително екологията и климатът, ще достигнат такова ниво, че няма да можете да продължите съществуването си. Излиза, че от една страна, нашият егоизъм и развитието на технологиите позволяват на всеки от нас да съществува автономно, чувствайки се комфортно извън връзка с другите хора. От друга страна, природата не е съгласна с това. Затова се намираме в преходно състояние между две степени: завършваме развитието на предишния етап и трябва да се издигнем на следващото ниво.

Под думата „ние“ имате предвид цялото човечество?

Разбира се.

С други думи, преходът, за който говорите, е нещо като съзряване на човечеството?

Да. И именно днешните подрастващи ще извършат това издигане.

Въпреки че днес те изразяват пълното си пренебрежение към всички обществени институции и не искат да участват в тях? — Страданията и ударите ще ги задължат да търсят връзка.

Какви страдания — вътрешни или външни?

И едните, и другите.

Говорихте за социалните мрежи и за това как те стимулират хората да участват в тях. Днес излизат множество изследвания в тази сфера. Например се казва, че колкото по-често човек обновява профила си в социалната мрежа, толкова повече е склонен към самолюбуване: установена е ясна връзка между степента на въвлеченост в мрежата и степента на егоизъм на човека. Излиза, че от една страна социалната мрежа е средство за обединяване между хората…

„Уж“ обединяване.

А от друга страна насочва човека към самия него, стимулира нарцисизма. Нека да видим откъс, в който подрастващи говорят за Фейсбук.

„Водещият: Говорите за Фейсбук като за нещо повърхностно: запознавам се с момиче, защото има красива снимка, или обновявам статуса си: „излязох от вкъщи“. Това ли е Фейсбук, или има и други начини да се използват възможностите му?

Н.: Фейсбук е много достъпен. Винаги мога да знам какво се случва. Да кажем, приятели са се събрали да отидат в парка, и аз научавам чрез Фейсбук всички подробности — часа на събитието, мястото…

Л.: Стигна се дотам, че приятели се връщат от купон, всички имат страшен махмурлук, и пишат за това как ги боли главата. Живеят във Фейсбук и не могат без него. Хората излагат в него живота си на показ: искам да ям, искам да пия, тръгнах, дойдох, отивам да спя…

Водещият: Виждаме, че във Фейсбук има някаква тенденция да се прави публично достояние от снимките, живота, семейството — да се демонстрира кой с какво се занимава в момента. Всеки може да влезе и да види живота ми, като на длан. Защо ни е толкова важно да превръщаме другите хора в свидетели на всяко случило се в живота ни? В това има нещо от надничане през ключалка…

М.: Приятелката ми изтри страницата си във Фейсбук, защото се хвана, че цял ден обновява статуса си и очаква реакция „Харесва ми“. Ако никой не беше натиснал „Харесва“, тя се чувстваше неудовлетворена от себе си, а ако имаше много отзиви, ѝ ставаше добре. Мисля, че в това е причината да качваме снимки и да излагаме живота си на показ: искаме реакцията на хората. Чрез нея определяме дали струваме нещо в очите на околните.

Водещият: С други думи, Фейсбук ми дава усещане за собственото ми битие.

Н.: Мисля, че чрез Фейсбук може да се разбере какво ни диктува обществото. Никога няма да качиш във Фейсбук снимки, на които изглеждаш зле, никога няма да напишеш нищо лошо за себе си. В резултат на тези усилия, ти във Фейсбук изобщо не си истински. И всичко това, защото са ни казали, че във Фейсбук всичко трябва да изглежда по най-добрия начин“.

Това беше откъс от разговор, който проведох с подрастващи. Беше много интересно, защото тези момчета и момичета са особени: способни са да погледнат на себе си и на постъпките си отстрани. В същото време всички те, с редки изключения, са регистрирани във Фейсбук, живеят по неговите правила и изпитват потребност от него.

Това е нещо като общ дневник?

Да. Човек иска всички да знаят какво се случва с него. Основно това става чрез снимки и кореспонденция. Но този „дневник“ не задължава с нищо: може да се пише каквото си поискаш.

Всеки може да каже каквото иска и то е достъпно за всички? По същество хората използват Фейсбук, за да повишат самооценката си: ако ме подкрепят, свързват се с мен, значи съм наред.

Но тази тенденция води до крайности. Имаше случай, при който подрастващи посегнаха на живота си, защото никой не беше поставил „Харесва ми“ на статуса им във Фейсбук.

Те живеят според собствената си важност във Фейсбук?

Буквално така. Въпросът е как да се приближим до съвременните подрастващи, които живеят по този начин, и да променим нещо в тях, да им внушим ценности, които искаме да им дадем? От къде да започнем?

Преди всичко е невъзможно да се започне отсред пътя: изведнъж да се приближиш до 13-14-годишни подрастващи и да започнеш да говориш с тях. От каква възраст детето се смята за подрастващ?

От 12-13 години.

Ако искате да знаете моето мнение, на 12-13 години човек вече е възрастен, а не подрастващ.

Вече е късно?

Подрастващ е много по-рано: от 9 до 12-13 години.

Какво имате предвид?

Имам предвид, че до 12-13 години в детето все още може да се промени нещо, а после това е практически невъзможно. Освен това, какво даваме в замяна? Трябва да създадем система, която да отговаря на потребностите на подрастващите, но да се основава на други ценности.

Системата трябва да е нова или може да се използва тази, която съществува сега?

Може да се използва тази, която има, не съм запознат с нея.

Подрастващите са включени в нея.

Добре. Вероятно може да се вклини в нея и да се започне хитро и умно да се променя така, че подрастващите да не разпознаят това и да не се отдалечат от нас. Трябва да се действа постепенно, чрез хора, ползващи се с популярност сред младежта, различни знаменитости. Тяхната роля в процеса трябва да е възпитателна, буквално заради „спасяване на душите“. Нека общуват с децата, да си кореспондират, да обясняват, да участват във форуми. И тогава ще стане ясно, че те имат по-висши ценности от тези подрастващи. Така ще може да се „повдигнат“ тези деца, да се заемат с нещо друго, да се организират кръжоци по интереси. Във Фейсбук има ли такова разделение, или всичко е смесено?

Всичко е смесено.

Тоест, без никакъв смисъл?

Всеки има личен профил. Ако някой поиска да ми стане приятел, го добавям, и можем да си пишем, да гледаме снимките си взаимно.

Това води ли и до физическо общуване?

Обикновено — не.

Най-често това замества непосредственото общуване. Дори дотам, че момче и момиче могат да се разделят, просто изпращайки съобщение. В нашия разговор един подрастващ каза: вместо да звъниш и да губиш час в телефонен разговор, можеш просто да напишеш, че си ми омръзнал, и толкова.

И да се чувстваш при това защитен?

Да. Обаче тази процедура е болезнена. Много родители се чудят, къде изчезнаха топлината, сърдечността, вътрешната връзка у децата? Резултатът е точно обратният.

Не мисля, че някой във Фейсбук търси топлина и сърдечност. Това общуване изглежда повърхностно и външно, макар подрастващите да не биха се съгласили с мен.

На тях им е достатъчно.

В това е и работата: всичко е само външно. Ако е снимка, то само красива, ако са думи, то приятни. А ако искам да кажа нещо неприятно, Фейсбук значително ми улеснява задачата. Всичко уж се случва отвън. От друга страна, съвсем свободно се пускат в ход и най-топлите думи.

Изхождайки от факта, че подобно общуване е реалността на днешните подрастващи, какъв допълнителен елемент можем да добавим към такива срещи, каквито имах например с младежта, за да кажем: „Приятели! Нека направим нещо различно“?

Имаме работа с положително явление — бих казал даже рядко срещано. Приятно е да се чуе, че Фейсбук става все по-популярен.

По брой хора Фейсбук заема второ място в света след Китай.

Свят в света.

Това означава, че между хората съществува връзка — изкуствена, лоша, под всякаква критика, но връзка. И съобразно своята природа — егоизма, който се развива в тях, — тези млади хора усещат, че такава е правилната форма на обединяване на хората в наше време. Не искат да се запознаят лично: имам своята „клетка“ вкъщи, на работа, и живея така. Купувам продукти в супермаркета и се връщам вкъщи. Имам хладилник, климатик, пералня — всичко необходимо. Храната от супермаркета е почти готова за консумация — напълно съм наред. А ако природата ми изисква от мен да общувам с други хора, го правя чрез Фейсбук.

„Връзка за бързо приготвяне“?

Няма значение. Вие мислите така, а за тях това е нормалната връзка, повече от която не е нужна. До такава степен, че момче и момиче в повечето случаи се запознават чрез кореспонденция, а после понякога се срещат. Виждате ли до каква степен изискванията на егоистичното желание на човека придобиват в новото поколение друга посока?! Изискването за топлина и прегръдки приема друга форма: хората в повечето случаи могат да задоволят взаимните си потребности чрез общуване в Интернет. Това ги успокоява и изпълва. Нищо не може да се направи. Виждам това дори по себе си: когато се обаждам на майка ми, която живее в Канада, ми е достатъчен кратък разговор. Няма онова притегляне, което имаше преди, желанието да съм наблизо. Днес, изглежда, преминаваме към друг вид близост: електронната връзка съкращава и премахва разстоянието.

В нея има дъх на живот.

Вярно е. Макар че не мога да гледам на Фейсбук с очите на младежта, трябва да се съглася с този факт. Затова трябва да мислим как заедно с тази нова мрежа да се движим в посока към целта на природата. Правилното използване на Фейсбук несъмнено ще ни доведе до голям успех. Виждам в неговото развитие мощно средство за разпространение.

В хода на разговора с подрастващите се изясни, че дори свързани чрез Фейсбук, те остро усещат празнота. Самите те казват, че тази връзка не е истинска, повърхностна е, че в нея нещо липсва.

Точно тук има възможност да се намесим и да запълним това усещане за празнота. Няма избор — тази мрежа съществува, и подрастващите искат да са свързани именно така. Същевременно чувстват, че тя трябва да се напълни с нещо по-емоционално, горящо, животрептящо.

В това е и моят въпрос. Какво можем да добавим, за да усетят подрастващите тази връзка като истинска, точно такава, каквато я искат?

Аз бих подхвърлял на подрастващите — както се хвърля клечка кибрит в купа сено — най-„горещите“ теми за обсъждане, за да ги „запаля“. Бих взел десет-петнадесет души от различни области, с различни възгледи и подход, притежаващи различни характери, за да бъдат „подстрекатели“ и „провокатори“ в мрежата, да събуждат, макар и в грубовата и рязка форма, различни въпроси. Не е задължително да бъдат възвишени теми, може да се говори за най-обикновени неща. По този начин бих събуждал подрастващите и бих ги въвличал в дискусии по теми, засягащи възможността да се договорят помежду си и да се обединят. Нека спорят и общуват, както са свикнали, но по теми, близки до желаното съдържание. Така ще можем да ги възпитаваме, за да ги доведем до добро, по-високо състояние.

Кои точно теми?

Теми за смисъла на живота, за причините на случващото се по света. Защо всичко се случва така? Защо обичаш някого, а друг не? Защо се отнасят с теб не така, както искаш? Тук има и психология, и екология, и други неща. Може дори да се насочат подрастващите срещу възрастните.

За това не биха били нужни големи усилия!

Но е необходимо критиката да бъде конструктивна.

Критиката към възрастните е много силно изразена сред подрастващите, за разлика от способността да търсят причината. Именно това трябва да се събуди у тях — осъзнаването, че явленията имат множество причини на най-различни нива. Често подрастващите отдават значение само на видимото, критикувайки и отхвърляйки всичко наред. Могат да обяснят защо не искат едно или друго, но да кажат какво искат, как да го постигнат по различен начин, да посочат причините — за това не са готови.

Тук има над какво да се работи. Аз, разбира се, не съм подходящ за тази задача, но чувствам колко е важно да се изучава мрежата Фейсбук и да се усеща в една или друга степен чрез хората, за които тя е част от живота.

Да се направи така, че те да станат именно тази движеща сила?

Да.

Бих искал да разбера образа на днешните подрастващи: с кого си имаме работа? Както разбрах, във връзката помежду си те са стигнали до границата, при която не се изисква твърде много. Достатъчно е, че пиша на някого няколко думи, това ме устройва, а нещо повече е вече истинска връзка, по-вътрешна. До такъв извод ли трябва да се доведат подрастващите?

Да. Виждаме това и чрез развитието на технологиите. Всичко върви към това, различните части на света да бъдат свързани чрез Интернет без ограничения — чрез писане и реч. Ще се използва и синхронен превод. Ще се почувстваме свързани заедно, но какво ни дава това?

Смятате ли, че такова развитие е желателно?

Разбира се. Остава само да се напълни тази връзка със съдържание. И тук смятам, че тези подрастващи, с които работите, трябва да се научат да използват уменията си във Фейсбук и другите мрежи. Те трябва да умеят да приближат цялото човечество до добра взаимна връзка.

Какво печелят при това подрастващите? Защо ще се занимават с това?

Как защо? Те ще водят интегралното развитие на света! Това е нали най-голямото егоистично желание. Ще искат това, и още как. Изведнъж след тях ще потеглят милиони.

Казахте, че в периода от 13 до 20 години вече е късно да се възпитава. Подрастващият ще чуе това и ще каже: това е, такъв съм и вече нищо не можеш да направиш с мен.

Не, не, „нищо не можеш да направиш“ не означава, че не трябва да се работи с тях. Но ако искаме да променим хората, трябва да го правим много по-рано — желателно от самото раждане, от 2-4 години. Тоест да не се отлага до юношеска възраст — това ще бъде много тежко. Но тъй като мрежата Фейсбук е много достъпна и близка на подрастващите, мисля, че ще се справят. Ще работим заедно.

Дойде време да обобщим. Общуването във Фейсбук е преходен етап. Ако го напълним със съдържание, ще можем да излезем на следващото, по-дълбоко ниво, да усетим истинска вътрешна връзка. За тази цел можем да привлечем онези подрастващи, които вече се стремят към нещо по-висше. В следващите предавания ще продължим тази тема.