Избор на партньор и професия

Спряхме се на периода на завършването на половото съзряване, когато бъдещите партньори се запознават един с друг. В завършек на тази тема подготвихме въпроси, които искаме да обсъдим, за да помогнем на родителите да се справят с типичните проблеми на децата от тази възраст.

На каква възраст интегралното възпитание препоръчва на младите хора да встъпват в брак или да изграждат постоянни отношения? Смята се, че мъжът и жената трябва първо да опитат себе си. Има понятие „мораториум“, когато хората нарочно отлагат брака до 30-35 години и едва тогава чувстват, че са готови да създадат семейство.

А защо изведнъж става „възможно“? Какво се променя?

Те чувстват, че са узрели. Това идва от желанието да не пропуснат нищо в този живот, от стремежа да получат колкото се може повече впечатления и житейски опит. Заедно с това е много сложно да разбереш какво всъщност искам? За това отива много време. По мое мнение, вместо вътрешно търсене на отговори на въпросите „кой съм аз?“, „какъв съм аз?“ и „какво ми подхожда?“, се опитват да вървят по метода на пробата и грешката. Това е много дълъг и изтощителен път, и той има своята социална цена. Защото хората създават голям брой връзки, много пъти се разделят. Ако мъж и жена живеят заедно няколко години, тяхната раздяла е истински развод. Дори икономически те вече са свързани един с друг, така че разводът им струва много скъпо. При това броят на разводите не намалява, а само расте. Какво можем да посъветваме днешната младеж вместо многобройното и продължително търсене?

Работата е там, че по този начин няма да намерим спокойствие, цел и смисъл на съществуването в нашия егоизъм. Той не е предназначен от природата за това, ние да се наслаждаваме в него, да преуспяваме и да се задоволяваме с това, което се случва само тук. Той съществува, и ние съществуваме в него, само за да ни подтикне към обединение и разкриване, чрез обединението, на нова форма на съществуване. Защото съществуването в егоизма е най-стеснено и ощетено от всички възможни. Както казват поетите, живеем „в най-лошия от световете“.

Този свят е самото дъно?

Да, това е дъното, по-лошо няма да бъде. Просто не си представяме какво значи „по-добро“. Щом сме способни да се задоволяваме с това, което има тук, представете си колко по-добре може да бъде! Затова трябва да обясним на младежта, използвайки примери от науката и психологията – включително всички дисциплини и научното обяснение на случващото се – че целта на нашето съществуване е развитието, но развитие не в плоскостта на този свят: да бъдеш по-умен, по-силен, по-богат – чак до полети до звездите. Чувстваме, че сме изчерпали себе си, и нищо не ни привлича. Иска ни се да затворим очи и да не виждаме този свят – такъв е преходният период, в който се намираме. Затова сме разочаровани и, поради липса на избор, се занимаваме, измисляйки различни глупости, само и само да правим нещо и да не размишляваме сериозно за живота.

Това се разкрива все по-явно, но накъде води то?

Всъщност стоим в навечерието на един прекрасен подем. Той ще ни увлече както нищо друго досега, защото ще се издигнем на друго ниво на съществуване, в друго измерение, в нова ера. Това ще бъде свят, който ще разкрием в нашето обединение. Работата е там, че в усещането на човека светът е „материя, дадена ни в усещане“. И ако възприемаме света в себе си, в егоизма, или пък в общото чувство на единение като едно цяло – ние възприемаме различни светове. Трябва да подготвяме децата за ново възприятие на света, за интегрално. Все едно, природата ще ни доведе до това чрез кризи. Затова е по-добре ние сами предварително да се доведем до това състояние!

На каква възраст трябва да се направи изборът?

Цялото бъдеще на човека се заражда в него от шест до девет години. По-нататък той само развива впечатленията си за света, най-много ги допълва.

Но на 15-годишна възраст у човека едва започва да се появява усещането за цялостност на личността. Това се отнася до неговите предпочитания и способности, става ясно към какво е по-предразположен.

Ние определяме общата тенденция, към какви науки или вид творчество е предразположено детето: рисуване, музика, медицина, техника или спорт. Определяме общата насоченост на детето. Не избираме за него конкретна професия, а само определяме сферата на приложение на неговите способности. Съобразно избраната област на знанието разпределяме децата в различни групи за обучение. Но възпитанието преминават заедно. В днешните училища именно така правят, нали?

И изборът на партньор, и изборът на професия могат да се направят вече на 17-годишна възраст?

Струва ми се, че това вече е късно. Детето трябва да разграничи склонностите в себе си вече на 10 години. А ние трябва да ориентираме хората към извършването на избора и по този начин ще избегнем голям брой проблеми. Детето прави избор в присъствието на възрастни, на фона на полученото възпитание. Впрочем, то вече не е дете, ние така го наричаме. Но ако домът, семейството, професията, обкръжаващото общество, което дава на детето всичко, се движат към интеграция, тогава няма да открием нашето дете на тридесетгодишна възраст неженено, сменило няколко професии, десетки жени, без ни най-малка представа какво се случва с него и заради какво живее.

Мога да кажа, че сред познатите ми юноши наблюдавам, че установяването на чувствения свят и окончателното развитие се случват при тях на 16-18 години.

Това се случва, защото те не получават нужното възпитание по-рано. От шест години нататък детето опознава заобикалящия го свят и самото себе си. Ако получава правилно възпитание (разговори, обсъждания, посещения на предприятия, показва му се устройството на света), то започва да усеща обкръжението и себе си, опознава основните закони на природата, основите на обществото, които му разкриват управлението на природата – то на 15 години е достатъчно развито и готово за възрастен живот.

А Вие помните ли себе си на 15 години? Тогава вече бяхте ли избрали жена си?

Не мисля, че изборът на съпруга е нещо много сложно. Аз се ориентирах към това, което ми е близко, разбираемо, добре познато, без изненади.

С други думи, съответствие. На каква възраст трябва човек да създава семейство?

Аз се ожених на двадесет и пет години. Но защо не можеше да го направя 6-7 години по-рано? Работата не е във възрастта, а в развитието.

Вярно. Но развитието включва и физиологични аспекти. Да речем, мисленето се развива и променя до петнадесет години.

Повтарям: всичко зависи от това доколко ще позволим на децата да се развият бързо и правилно.

Искате да кажете, че развитието може да се изпревари?

По децата на моите ученици, които получават дори не в пълен обем възпитанието, за което говоря, виждам, че момчетата и момичетата към 17 години вече са напълно готови за нормален здравословен семеен живот. Кажете, с какво се различава днешният човек, който се развива и расте много по-интензивно, от човека, живял преди 100-200 години, когато бракът се сключваше в ранна възраст? Мисля, че по този начин ще позволим на децата ни да избегнат всевъзможни ненужни връзки и проблеми. Във всеки случай те влизат във връзки един с друг… Защо тогава да оставяме всичко да се проявява безконтролно? Най-доброто е да дадем на децата добро възпитание и да организираме живота им така, че да знаят кое наистина е важно за тях. Виждам, че децата, които възпитаваме по методиката на интегралното възпитание, никъде не „бягат“ от нас. Те са готови за брак, готови са да бъдат сред нас.

В тях наистина се вижда зрялост, наблюдавам го сама. Без съмнение, те разбират това, за което говорим с вас. Телесните им желания не са за тях главен проблем и смисъл на живота, както е при обикновените деца. В юношеска възраст обикновените деца са слабо развити в сферата на отношенията между половете. А нашите деца притежават вътрешна зрялост. Той е подготвен за здраво възприятие на половите отношения. Знае какво го движи, какво точно иска и защо. Той, разбира се, търси полови връзки, но разбира, че не това ще изпълни живота му със смисъл. Ще отиде, ще опита и ще се върне. Не заради това трябва да тича цял живот.

Тоест влияние оказва не толкова семейството, колкото хората, които чувствам близки?

Хората, с които имаш една цел.

В света сега търсят именно това, при това във виртуалното пространство.

Това е заложено в природата, липсва ни, разрушихме този пласт.

Както се разрушава семейството, така се разрушават и по-широките семейни връзки. Човекът остава напълно сам. А как да усетим такава склонност у детето, за да му помогнем?

За това има инструктори и възпитатели. Надявам се, че заедно с възпитателите и родителите ще открием техните склонности и ще осигурим това, от което се нуждаят.

Смятате, че това трябва да се прави в ранна възраст, без да се чака завършването на училището?

Несъмнено.

Но този процес трябва да се направлява от възрастните: да не се чака детето само да търси.

Ако открием у него определена склонност, трябва да я развиваме, проверявайки дали наистина е важна. И тогава да я подкрепим. Ние винаги действаме така.

В началото на разговора казахте, че обществото се нуждае от всички професии. Тоест не е задължително да бъдеш лекар, юрист или психолог, за да получиш признанието на обществото. Всъщност професиите са много повече от онзи спектър, който се пропагандира днес.

Ако освободим детето от сметките относно престижността на професията и покажем, че в живота има нещо повече от парите, с това го предпазваме от много проблеми. То следва повелята на сърцето. Напълно е възможно да бъде обикновен човек, и това да го удовлетворява.

С това приключваме за днес. Говорейки за двата важни избора – на партньор и на професия, отбелязахме необходимостта от правилно възпитание. Ако още от 7-8 години детето разбира своята природа и природата на света, до 15-16 години ще може да избере професия. Възпитателите ще помогнат да се разкрият способностите и склонностите му, да се развият и проверят. Това ще му даде възможност правилно да избере специалност и спътник в живота. Освен това говорихме за важността на средата, в която се намира детето. Важен съвет е детето да бъде въведено в обществото, в което ще се развива. Днес това го няма, и затова човекът се чувства в празнота. За да не изгубим детето, трябва да му се създаде подкрепяща среда. Ако усети, че се намира в добра среда, няма да иска да я напусне.

По същество, вечното търсене на нещо извън себе си може да се замени с духовно търсене. А тялото има потребност от семейство и жена (за жената – от мъж), и с това то трябва да бъде обезпечено.

А на каква възраст може да се създава семейство?

Не виждам проблем, ако помогнем на децата ни да създадат семейство на 17-18 години. Всичко ще се уреди. Не виждам необходимост да се отлага повече. Напротив, отсрочките водят до такива последствия, че по-добре би било да се женят още по-рано – само да не изгубят ориентирите си. Не забравяйте, че децата остават в своята среда. Човечеството винаги се е грижило за децата в рамките на общността. Подрастващото поколение винаги е усещало, че освен родителите има и някаква среда, голям брой хора, подобни на тях и родствени им. Средата помага на младите да създадат семейство.

В наши дни това е напълно изгубено.

Ясно е, защото светът стана интегрален.

Той просто се разпада на части…

Не, всичко се случва, за да започнем да го изграждаме отново, над егоизма, в единение, както цялата природа. Иначе не можем да оцелеем. Не разбираме това, не го чувстваме, тъй като изобщо не усещаме природата като единна сила, не знаем как тя действа. Не усещаме и какви са потребностите на човека, каква среда му е необходима, от колко сфери трябва да се състои тя: човекът, семейството му, близките, далечните. В нашия живот сме изгубили това. Не знаем какво е подкрепа и грижа от страна на околните, на голямата общност.

Вие посочвате различни нива на социална подкрепа.

Понятията за село, местенце, род не са толкова прости. Те лежат в основата на нашата природа. Ако се отдалечаваме от тях, какво тогава ще ни защити? Невъзможно е просто да се изключим от природата и да заявим, че аз чупя всичко. С какво ще се запълни всичко това? И се оказва, че днес човек стои сам в празно пространство, без да знае какво му се случва.

Вие някога казахте, че ако учим детето да се отнася правилно към своята среда, група, голямото семейство, това му дава правилен подход към света.

Той не може да се отнася правилно към света, ако не знае откъде е, кой е, не вижда своята среда, която винаги му въздейства. На съвременния човек това много му липсва. При това нямам предвид само роднините. Става дума за обществото, към което принадлежиш – именно това се стараем да дадем на децата си. Затова те не искат да ни напускат. Участвайки в съвместни действия и събирания, те усещат общата сила и заключената в нея общност – това ги привлича. Освен това виждат примера на другарите, бащите и майките. Ние не ги задържаме, защото в тези въпроси е невъзможно да се принуди човек. Тях ги задържа именно средата.