Реализация на методиката на възпитанието от ранна възраст – начало

В предишните беседи Вие казвахте, че след раждането детето се нуждае от среда, подобна на утробата на майката. То трябва възможно най-дълго да бъде до майка си и под нейна грижа. Вие определихте, че този период трае до три години, и през цялото това време детето трябва да бъде възможно най-близо до майката.

В много култури дори е прието майката да привързва детето към себе си.

Това е характерно за културите, близки до природата. Но в западната култура детето много рано се предава на грижите на друг човек — бавачка.

За да се развива правилно, то трябва постоянно да чувства до себе си възрастни, които му помагат. То сякаш се намира на ръцете на възрастния и оттам му подсказва, управлява възрастния.

Тези възрастни задължително ли трябва да бъдат неговите родители, или могат да бъдат възпитатели?

По естествен път детето най-много се нуждае от майка. Обаче буквално от първите си дни детето гледа света. Ако можехме да пробудим в себе си впечатленията от живота, щяхме да видим, че сме следили възрастните и сме виждали техните действия от първите си дни в този свят. Всички ние сме попивали и разбирали много от онова, което вършат възрастните, критикували сме ги, но не сме могли да го кажем. Детето, което лежи в креватчето, може така да гледа възрастния.

Искате да кажете, че ако гледахме света с очите на бебето, щяхме да видим, че възрастните допускат много грешки?

Те ни гледат не според възрастта на тялото си, а много по-зряло. Затова, ако дадем на детето правилно развитие в най-ранния период, съобразено с неговата природа, ще открием в него огромен потенциал за развитие — то разбира всичко. То не може да контактува с нас поради липсата на канали за връзка, но комуникацията е изкуствено нещо, развито от нашия свят. От страна на природата то може да възприема света сериозно, зряло и критично.

Казахте, че към детето трябва да се отнасяме според неговата природа. Как се изразява това по отношение на кърмаческата възраст?

Към него трябва да се отнасяме така, сякаш вътрешно е голямо, и само външно, чрез тялото си, е ограничено. Такъв подход е по-полезен за детето, то ще ни разбере по-добре. Разговаряйки с него с „детски глас“, ние забавяме развитието му.

Множество психологически методики говорят, че човекът е социално създание. Детето се развива не само, а в общество: заедно с майката, в процеса на взаимодействие. Но дори и в съвременното възпитание то до известна степен се изолира.

Ако погледнем развитието на физическото тяло на детето, наистина, до 2–3 години то играе само и едва от три години нататък започва да усеща потребност от партньор.

Дори и да не играе с никого, все пак другите хора го интересуват. То взема пример от тях, интересува се от тях като от нещо.

Това може да се използва като трамплин към социалното развитие. Нека все пак включим детето в група, но не така, че то просто да си играе само в ъгъла. Към усамотението го тласка егоистичната природа, а ние ще се опитаме да се борим с нея, постепенно, премерено и меко да му демонстрираме групови действия с други деца. По този начин по естествен път — защото навикът става втора природа — ще го приучим към обединение.

Какво конкретно се разбира под обединение?

Връзка с другите деца, взаимодействие с цел интеграция в групата, комуникация в действията. Трябва да увлечем децата в такива занимания, които е невъзможно да се изпълнят самостоятелно.

На възраст 2–3 години?

Дори по-рано. Говоря за възрастта до три години, защото после детето егоистично разбира, че си струва да си взаимодейства с другите. А ние можем да играем с него по този начин и по-рано — от половин година нататък.

Ако правилно разбирам, няма значение какво правим с детето, важна е посоката, в която искаме да го развием. Тази посока е съвсем различна. Защото днес искаме по-бързо да развием детето.

Да го развием в неговата егоистична природа. Но в съвременния свят, който се развива към глобализация, ние трябва да възпитаме интегрален човек, като социална единица: той е уникален и особен, защото именно с уникалността си служи на обществото. Той трябва да усвои, че именно неговата връзка с обществото спасява него и обществото, осигурявайки безопасност и просперитет, и че взаимодействието води до успех.

По естествен път детето до три години не възприема обществото, но ако започнем да работим с него по този начин, то постепенно, чрез силата на навика, ще променим природата му?

Детето усеща, че всички наши действия са странни, да не говорим за взаимоотношенията между нас. То е способно да вижда всеки и да оценява ролята му спрямо себе си. Ако развием у него обществен подход, ще видим, че то може да извлича полза от това. Тъй като навикът става втора природа, у него в подсъзнанието ще се запише, че е добре да бъде свързано с другите. И това ще стане още преди неговият егоизъм по отношение на ближния да започне да расте. По този начин ние изпреварваме болестта с лекарството. И не бива да забравяме, че детето ни оценява отвътре със зрял поглед.

И така, детето трябва да получи усещането, че да си заедно е приятно и по-добре?

Да си заедно е не само приятно и по-добре, но с това можеш да постигнеш всичко, което искаш. То получава желаното при условие, че извърши действието заедно с другите. При това обучението протича на механично ниво, като факт. То запомня тези действия като факт, като норми на поведение: каквото и да поискам, в своето действие трябва да си взаимодействам с някого, да се съобразявам с желанието на другия. Аз давам и получавам, и тогава заедно постигаме нещо.

Да се съобразяваш с другите означава постоянно да им помагаш, да ги чувстваш?

Да, дотолкова, че нищо не може да се направи без взаимно участие.

Родителите, които имат близнаци, забелязват, че близнаците растат като система. Те никога не си вземат нещо, без да дадат на другия. Дори и когато между тях възникват конфликти, те постоянно проверяват къде е другият, постоянно се усещат един друг. Имате предвид нещо подобно?

Да. Главното е у детето в паметта, чувствата, разбирането и съзнанието да се вкорени, че всяко действие е естествено, когато се извършва заедно — чрез някого или с помощта на някого. То дава и получава, и само така функционира. А понятието „аз съм сам“ просто не съществува. По този начин подготвяме детето за интегрален живот. То няма да бъде затворено в себе си, ще може лесно да общува, да установява връзка. Подобни способности са необходими за всички професии, обществото се нуждае от такива хора. Когато такива хора застанат начело на управлението на обществото, светът ще се промени — ще стане хармоничен, подобен на природата, безопасен.

А на каква възраст децата започват да възприемат по-глобалната връзка? До три години те се възприемат едно друго частично, а после възприятието им се разширява: има свят, и има аз в този свят.

Това зависи от средата, в която се намират. Тук много важен е моментът на подтикването. Малките деца гледат тези, които са малко по-големи, и искат да правят същото.

Следователно развитието зависи от стимула?

Развитието се извършва за сметка на завистта, и трябва да се възползваме от това. Трябва да даваме на детето добри примери, за да завижда.

Да завижда и да иска да е подобно?

Да. За малкото дете няма по-уважаван човек от по-големия брат.

Днес майките казват, че децата се развиват по-бързо…

…това наистина е така. Има мнение, че това е свързано с храненето: нашата храна минава през определена обработка. Обаче работата не е в това. Ние преминаваме през процес, който ни приближава към прехода към ново, съвършено съществуване. Днешното поколение не е първото — ние вече изоставаме в този процес, започнал в средата на миналия век. Затова децата, които се раждат сега, притежават свойства и потребности, съответстващи на новия свят. Тяхното възприятие е насочено към свят без ограничения в категориите време, движение и пространство. Те чувстват влечение към явления над нашето измерение, и ние трябва да им осигурим информация за възприемането на интегралната реалност.

От каква възраст може да се прави това?

Колкото се може по-рано. Ако започнем да им разказваме за това от шестгодишна възраст, те ще го възприемат естествено. У тях ще започнат да се формират сетивни и логически връзки, съответстващи на интегралното, висшето измерение. Както трябва да се организира социалното им възпитание от най-ранна възраст, така и от шест години нататък трябва да се обучават на интегралния свят.

А до шест години просто да ги запознаваме с обкръжаващата природа?

Да, без особено да навлизаме в дълбочина.

От гледна точка на психологията това е много опасно, защото ако детето още няма разбиране за тази реалност, как може да се говори с него за нещо допълнително?

Но тази реалност, егоистичната индивидуална реалност, е лъжлива. По-добре е веднага да го въведем в отношенията, които вече се проявяват от природата в нашето общество, макар че ние все още не желаем да съответстваме на това правило.

От каква възраст може да се развива това възприятие, за да не се уплаши детето?

Тук няма причина за страх — децата приемат това с удоволствие, защото то поражда у тях чувство за сигурност и увереност. Колкото по-рано дадем на детето интегрални навици на поведение, толкова по-естествено то ги възприема, адаптира ги в себе си и ги реализира с другите. Затова за него няма никакъв проблем да разбере, да усети и да усвои правилата на интегралното поведение като нещо, което съществува естествено. А когато разказваме на детето за света, нима то разбира и знае онова, което знаем ние? Нашият разказ реалност ли е за него?

Ще продължим този разговор. Днес говорихме за това, че бебето усеща много повече, отколкото си мислим. То ни възприема, оценява живота, притежава възприятие, което трябва да се оформи. За реализацията на това възприятие е необходимо да се организират игри, в които то взаимодейства с други деца — и само така постига успех. Това затвърждава в съзнанието му необходимостта от взаимовръзка с другите. И макар че на тази възраст детето основно се нуждае от майка си, си струва заедно с нея да разширяваме границите и да го въвеждаме в обществото на връстниците. И тогава, още преди развитието на егоистичната природа, то ще възприеме, че е по-правилно да се подхожда към действителността чрез обединение.