Вътреутробното развитие

Бих искала да се спра на възпитанието и образованието на плода в периода на неговото вътреутробно развитие. Информацията за този период е малко и се публикува с голяма предпазливост. Появяващите се напоследък изследвания говорят за способността на плода да възприема. Отначало се говореше, че той възприема звуци. После установиха, че колкото повече чува своето семейство, толкова по-бързо го разпознава след раждането. С други думи, съществува своеобразна подготовка, която може да се проведе със зародиша, намиращ се в утробата на майката — да се установи връзка с него, разказвайки за семейството. Освен това изследванията на близнаци показаха съществуването на усещане за връзка между зародишите: те се чувстват един друг. Излиза, че зародишът възприема доста много, а ние изобщо не вземаме това предвид.

На това не бива да се учудваме. Ние делим природата на части, допускаме разриви между етапите на нашето развитие, защото така ни е по-удобно. Така се отнасяме изобщо към природата: делим я на науки, макар че тя е единна. Тялото делим на части и лекуваме частите поотделно. Така и целия си живот делим на периоди и ги изучаваме, отделяйки ги един от друг. Причината за това е, че такива сме създадени в нашия егоизъм, който ни отделя едни от други. Освен това такава позиция е удобна за нашия егоизъм: нали се чувствам над природата и мога да постъпвам с всяка част по свое усмотрение. А ако кажа, че природата е единен механизъм, намиращ се в единно движение, то това преди всичко ме задължава да я изуча цялата и да изпълнявам нейните глобални и интегрални закони. Затова вътреутробният период, кърменето и другите етапи, чак до зрялата възраст, са неразривно свързани етапи от ставането на човека и напълно си влияят взаимно.

Но всеки етап ние оценяваме различно…

Обаче това е система, всички части на която са съединени с такава неразривна връзка, каквато имат органите на нашето тяло, където всяка клетка е свързана с останалите. Затова, когато говорим за зародиша, нима той принадлежи само на майката? Нима е изгубил връзката си със своя баща?

Психологията поставя голям въпросителен знак относно ролята на бащата през първата година.

Но в течение на историята човечеството винаги е придавало голямо значение на бащата: фамилното име се даваше по бащата, наследяваше се по него и така нататък. Това не е случайно…

Мисля, че такова отношение е свързано със съществуването на една система в друга. За да получава младенецът всичко необходимо, майката създава за него през първите две години специфична заобикаляща среда. Съвременните изследвания показват, че младенецът започва да възприема бащата като външна за него и майката среда. Тоест бащата все пак съществува. Но ние малко избързахме напред. На какви етапи делите вътреутробния период на развитие на плода?

Моето деление е такова: три дни абсорбция на семето, през които то се прикрепя към стената на матката. После започва периодът на формиране на плода. Първият етап на неговото развитие завършва на 40-ия ден, включително първите три дни абсорбция на семето. След изтичането на 40-те дни се смята, че плодът вече съществува, той вече е човек. У него вече има бъдеща форма и е заложена бъдещата самостоятелност. Съответно, така и трябва да се отнасяме към него.

В пълна степен?

Да, защото у него вече има всичко.

Включително желания и свойства?

Абсолютно всичко. Липсва му развитие, за да встъпи във връзка с нас, но той вече съществува. Към него трябва да се отнасяме като към човек.

Но на този етап ние обикновено дори не знаем за неговото съществуване.

Не знаем, защото сетивните ни органи не го възприемат. Но това вече е завършена форма на бъдещия човек.

Съществува ли възможност да се въздейства на тази форма на етапа на нейното създаване?

С всичко: с музика, със стихове, с всякакви въздействия, както при възрастен човек. Дори при зачеването, и дори преди него.

Но през първите 40 дни жената дори не знае, че е бременна.

Това не е важно, тъй като се отнася до организацията на правилна среда за плода. А ние говорим за това, което става според законите на природата. Доколко можем да ги определим и да подготвим майката — това вече е друг проблем. Изобщо вътреутробното развитие се дели на три периода по три месеца. Разбира се, месеците се отчитат по лунния календар, защото женският организъм, както е известно, е свързан с Луната, както мъжкият — със Слънцето.

Какво точно се развива във всеки от трите периода?

Най-важните свойства се развиват през първите три месеца — най-важното развитие протича на първия етап.

Това съответства на медицинските изследвания на развитието на мозъка през първите три месеца. Затова те се смятат за най-опасни, изискващи предпазливо поведение.

Жената трябва да бъде спокойна и в равновесие. За да се развива правилно плодът, тя трябва да мисли за него и да се отнася към него като към живо същество. Тя трябва да разговаря с него, както днес съветват лекарите, да пее, да играе, да предизвиква реакциите му, защото след 40-ия ден у него вече се появяват зачатъците на бъдещия човек. Да усеща неговата личност в себе си.

Как да се даде на жената възможност да си представи тази връзка, която се проявява само на чувствено ниво?

Съществува възможност да си във връзка с плода — в знание, в усещания, в комуникация.

Да усеща дали му е зле или добре?

Дори повече, отколкото да усеща себе си, защото майката живее според неговото желание!

Казахте, че трябва да се разговаря с плода, да му се пуска музика. Кой музикален жанр е за предпочитане?

Майката ще усети това по отношение на своето дете, на неговото конкретно състояние. Достатъчно е само да се пробуди у майката готовността и осъзнаването на това, че тя се намира във връзка с плода, като двама души. Тази връзка е естествена и толкова дълбока, че с нищо не може да бъде прекъсната. Дори подсъзнателната мисъл на майката вече влияе на зародиша.

Тоест тя трябва да знае, че всичко, което тя чува, оказва въздействие върху него. Известно е, че всички състояния на майката се отразяват на плода: стрес, неправилно хранене, наркотици, но също и обикновени преживявания. В психологията има методика, наречена „майката знае“: оставете майката да прави това, което тя знае, и това е достатъчно. И дори да греши, това също е добре: от това тя придобива опит.

В природата понятието „майка“ означава пълна отдаденост на майчиния организъм на развитието на плода: всички нейни намерения — в полза на плода, тя изцяло е настроена на грижа за него и не мисли за себе си. Ако предадем такова усещане на бъдещите майки, подготвяйки ги още в училище, ще можем преди всичко да възпитаме у тях чувствителност към другия човек, те правилно ще преминат през всички етапи на бременността. Тогава те ще разбират и усещат по-добре не само своя плод, но и другите хора. Такова отношение трябва да засяга цялото човечество, защото всички ние се намираме „всеки в утробата на другия и всички носим в себе си“.

Искам да попитам и за бащата като за външна среда.

В природата степента Баща е по-висока от степента Майка. Той в по-голяма степен определя свойствата на плода, а майката ги развива. Майката дава сили, така наречената плът, а Бащата дава основните свойства на плода. Става дума за подхода към живота. На много неща детето се учи вътре в майката през вътреутробния период и после по време на кърменето. А от бащата му се предават вътрешните свойства. Зараждането на плода изхожда от степента Баща през степента Майка, от която той се ражда. Във всеки случай Бащата е първи и определящ, именно бащата дава капката семе, която майката развива! Бащата определя какво ще има Майката, а нейният механизъм провежда всичко, получено от Бащата, към плода. Тоест Майката е посредник между Бащата и зародиша. Не омаловажавам значението на майчината функция, но искам само да подчертая, че не бива да не се взема предвид бащата.

Поставихте го над всички!

Между тях има много тънко и съществено разделение, всеки изпълнява своята функция и не засяга областта на другия.

Някой е по-важен, а някой по-малко?

Невъзможно е без когото и да е от двамата. За развитието на детето има голямо значение дали бащата се намира редом с майката или не, а също характерът на техните отношения определя отношенията и в бъдещото семейство на детето с неговия съпруг или съпруга.

По тази тема точно има изследвания. Бащата има много косвени функции.

Именно бащините свойства се предават на децата, за да ги реализират в бъдеще. Майката определя повече детството, а бащата се проявява в човека, когато той самият е пораснал и става баща.

Изследванията говорят за способността на младенеца от първите дни да усеща, че има две среди. Майката е една среда, която той усеща, намирайки се с майката в пълен симбиоз: той и тя — един свят. Но има и втора среда — бащата. Когато чуе гласа на бащата или бащата го вземе на ръце, това е много важно, тъй като е свързано с усещането за увереност. При децата присъствието или отсъствието на бащата е свързано с чувството за защитеност и нивото на постигания резултат. Учудващо е, но играейки с татко същата игра, каквато и с мама — без съревнование между тях — детето постига по-добри резултати. Трудно е да се обясни, но е така.

Всичко, което майката изисква по отношение на детето, бащата е длъжен да изпълнява. Но самият той се свързва с детето чрез майката, докато от 3-годишна възраст не започне периодът на възпитание — тогава момчето е длъжно да бъде в обкръжението на момчета и мъже, включително бащата.

Има ли разлика между момчета и момичета?

Грижата за момичетата лежи изцяло върху майката, а бащата трябва да бъде зад нея. При отглеждането на момчета детето от първия ден трябва да усеща и майката, и на нейния фон бащата, а после от 3-годишна възраст да премине под възпитанието на бащата и възпитателите. Това, че нашите момчета през всичките години на израстване в училище се възпитават от жени, ги разрушава!

Напълно съм съгласна с това: те не се чувстват мъже. Цялата възпитателна система се управлява от жени, и от гледна точка на психологията това създава у момчетата усещане за съпротива срещу тази система.

Да обобщим. Говорихме за необходимостта да се отнасяме към природата като към единна съвкупност. Бидейки егоист, човекът дели реалността на множество пластове. Но самата по себе си реалност е съвършена и пълна — само моят егоизъм не вижда това. Говорихме, че зародишът се формира през първите 40 дни. Усещаме ли го или не — това вече е човек. Вътреутробното развитие се състои от три периода по три месеца, и процесът на развитие е насочен от вътрешните части към външните. Говорихме също за важността на ролята на майката, майката изцяло посвещава себе си на грижата за зародиша, усещайки го като своя част. И бащата не сме забравили — той добавя към вътрешната майчина среда своя външен кръг. Бащата дава на зародиша вътрешни свойства, а майката ги развива. По такъв начин те се допълват взаимно в зараждането и възпитанието на детето.

Бащата очертава външните граници на средата, и децата трябва да усещат това.

Всичко, което жената изисква по отношение на зародиша, бащата трябва да изпълнява. Момчетата усещат бащата повече, отколкото момичетата, бащата е доминантен по отношение на сина, а майката — по отношение на дъщерята. Но за това ще говорим в следващите разговори.