Първа част · Глава 5

Кърменето и първата връзка


Чернова: непроверен машинен превод от руския оригинал.

Каква е същността на връзката между родителите и детето?

Това е възможността да се дадат на детето ценностите на живота, които ще го подтикнат да се развива в знание, разбиране, усещане, че съществува нещо по-висше от нашия живот — живот извън животинското тяло, във връзка с другите, в общо чувство на разбиране, отстъпки, общност и любов. В такъв случай животът се усеща като безграничен. Такова възпитание ще отвори на детето очите за онова, което е скрито за възрастните. То чува за свобода на избора, перспективи и цели на историческото обществено развитие, разбира и свързва състоянията на човечеството и своите състояния в миналото и настоящето. То гледа на живота умно и отгоре.

Въпросът е доколко и на каква възраст то разбира това?

Всъщност това не е важно, защото във всеки случай оставя у него отпечатък. Може би не разбира, но у него се създава впечатлението, че светът е голям и всичко е отворено. То усеща, че е причастно към него, включено със своята съдба в съдбата на света. То чува за проблемите на екологията и икономиката, за световната криза, за това, че развитието е започнало преди много хилядолетия и сега всичко трябва да се промени.

Това е много широк мироглед.

Много широк. В резултат то гледа по-различно на другите явления: тегли го към игрите и забавленията, както всяко дете, но впечатлението от разширените граници не му позволява да се стесни.

Но малкото дете не се ли плаши от това? През първите години от живота се стараем да предпазим детето от дразнения, с които то не може да се справи.

Кои точно, например?

Например насилието. Важно е то да не вижда такива примери. Като правило, ние даваме на детето знания за света постепенно, съобразно способността му да се справи с тях. Не му разкриваме всичко наведнъж. А Вие говорите за нещо много широко.

На практика виждаме, че в последователното обучение на детето няма ограничения. Детето възприема и попива информацията за света естествено.

Вие съветвате кърменето да продължи дори до две години. Всички психологически методики са съгласни, че кърменето е естествено, защото установява връзка между майката и детето. Днес установяват, че точно това е разстоянието, което детето възприема, онзи глас и мирис, който то помни. Но на година или на година и половина детето физически се отдалечава от майката — то вече ходи, тича, хваща. Тогава какво му дава кърменето?

Именно тогава то трябва да е свързано с майката, защото може да започне да се отдалечава.

Вярно, точно това е такъв етап.

А необходимостта и осъществяването на постоянната връзка ги обединява после за цял живот. Двете години не са просто календарно време, а 24 месеца, през които у детето настъпват големи промени. Този период е много важен, и прекратяването на кърменето преди 24-ия месец предизвиква нежелани последствия в бъдеще.

Но дори лекарите препоръчват да се прекрати кърменето, защото то пречи на развитието на зъбите. Не съм сигурна, че това е правилно, но има такова възражение. Природата изисква от детето да се отдалечи от майката, а ние сякаш насила го връщаме обратно към нея? В съвременния свят доста рано изискваме от детето самостоятелност. А според това, което казвате, може би наистина му е необходимо до двегодишна възраст да запази тясна връзка с майката.

Какъвто и да е съвременният свят, той не променя природата. Измислихме различни средства за връзка, напълнихме света с всевъзможни приспособления, но самите ние си останахме същите.

Имате предвид нашата същност?

Да. Особено що се отнася до нашето морално развитие от егоизъм към алтруизъм. Мисля, че на детето му е необходим този период от раждането до две години, за да се укрепи в базисните усещания. Ако го отдалечат от майката, то много страда. Противопоказано му е отдалечаването от майката, защото до две години детето не разбира, че съществуват други деца.

Но сега детето на три месеца се дава в яслите. Много семейства нямат друг изход.

Трудно е да се гледа на това, което сега става, как жестокият свят ни принуждава да се разделяме с децата си. Това е неправилно: детето не бива да се откъсва от майката, поне до двегодишна възраст.

Какво получава то през този период?

То получава от майката онова, което не е получило напълно в утробното си развитие. Така е заложено от природата, че кърменето е непосредствено продължение на бременността. Едновременно, следвайки вътреутробната връзка, то получава сега отвън, но от майката, чрез майката, множество външна информация, а също и нейните миризми, звуци, усещания. Между тях съществува такава вътрешна комуникация. Тя по естествен начин не оставя място за никого другиго освен майката. И едва след двегодишна възраст детето придобива готовност да приема информация, връзка с чужди хора. А дотогава възприема всичко само чрез майката.

И не по-рано? Тоест трябва да бъдат точно 24 месеца?

Да. То едва е излязло навън, но е свързано с майката така, сякаш все още се намира в нея.

Какво тогава да прави майка, която не може да кърми? Може ли да се компенсира този недостиг с помощта на кърмачка?

Да, но то трябва да общува с майката.

Но какво да правим в съвременния свят, когато няма кърмачки, а има специална детска храна?

Убеден съм, че това предизвиква нераскрити от нас негативни последствия. Това несъмнено нанася вреда на детето. Възможно е това да е причината за появата на толкова много проблеми в последните поколения. Няма заместител на майката и нейното мляко — в краен случай, на млякото на кърмачка.

Да обобщим. Говорихме за това, че интегралното възпитание оставя у детето особено впечатление, с което то после върви по живота, използвайки своето отношение към света като имунитет срещу неправилно отношение към всичко заобикалящо. То не е откъснато от живота, а напротив — включено в него като действаща част, при това у него има някакъв „вътрешен стожер“, който правилно го насочва в живота. Дори да падне, бързо се изправя, защото знае посоката на движение. Освен това интегралното възпитание дава на детето широк мироглед, тъй като от ранна възраст му разкрива света. Това възпитание е естествено, подобно на природата, и затова се възприема от детето леко и просто. Говорихме също и за важността на кърменето до първите две години, когато детето, благодарение на пряката връзка с майката, получава от нея онова, което не е получило в утробата. Освен физическото напълване, то получава крепка връзка с майката, от каквато толкова има нужда съвременният свят.