Групата

Разговаряйки с подрастващите, често чувам от тях оплаквания, че не ги разбират.

Те чувстват ли това?

Чувстват го, и то много силно. Неразбирането от страна на възрастните предизвиква у тях гняв и ги отдалечава от родителите в много ранна възраст и за много години. Натрупвайки се, този процес води до бунт и откъсване от семейството. Той се изразява в желанието на младежта да замине възможно най-далеч и за продължително време. Този период се разтяга, а продължителното отсъствие се превръща в процес. И няма значение какво правят по време на пътуването, къде и с какво работят. С годините, дори придобили престижна професия, те копнеят за тези времена и се опитват да ги повторят. Постоянното търсене свидетелства за това, че търсят нещо друго.

Много боли да ги гледаш.

Е, разбирам ги. Всъщност аз настоявах синът ми да попътува по света, докато е млад. Купих му студентски билет за транспорт в Европа и той посети повече от 20 страни. После го изпратих на Далечния изток. И всичко това — за да усети, връщайки се, че се е напълнил. Така и стана. Връщайки се, той каза: „Достатъчно. Повече не искам“.

Но те там остават, работят, развиват се — не се връщат.

Очевидно въпросът е точно в това — дали ти предлагат да заминеш, или бягаш сам. Във всеки случай трябва да се признае, че такова явление съществува и, както всички останали явления по света, се пробужда от промените в нашата природа. За разлика от животните, човекът се развива: трябва да опознае света, да усети другите хора. Тази потребност подготвя бъдещите поправяния, през които трябва да преминем. В крайна сметка ни очаква издигане. Затова гледам на тези неща като на положителни. Въпросът е как да ги преминем, развивайки се по-бързо, за да не привличаме удари и да разбираме накъде води общата тенденция. Казано е: „мъдрецът вижда бъдещето“. Тоест сме длъжни да разберем целта на развитието, възложено ни от природата — накъде ни кани тя. А също да разберем собствените си действия спрямо природата. Възможно е сега да не я разбираме правилно и затова да си вредим или в настоящето, или в бъдещето.

От какво имат нужда тогава?

Не им е нужно нищо. Не можем да им поставяме изисквания. В крайна сметка те реализират своите вътрешни подбуди, развивани у тях от природата. Но ние, възрастните, трябва да помогнем на тях и на себе си да разкрием целта, поставена от природата, към която тя ни води. Природата има програма и нищо в света не се случва извън нея. Поглеждайки към историята — със задна дата винаги сме по-умни — виждаме, че природата развива човечеството чрез усилване на егоизма. Така преминахме през всички етапи на развитие, всеки от които беше необходим и донесе своите постижения. Очевидно е, че иначе не бихме могли да се развиваме.

Нима на по-големия егоизъм не му трябват семейство, деца, работа?

Не знам, но виждам, че не. Защо тогава да го принуждавам? Нали мен ме възпитаха, и аз устроих живота си съобразно своя егоизъм, желания и подбуди: създадох семейство, придобих специалност, устроих се на работа — всичко стабилно, надеждно. В това се придвижвам напред: купувам ново кресло, кола, разширявам жилището. При мен това се нарича напредване, а за тях напредването е нещо друго и не могат да бъдат задължени с нищо. Готови са да живеят в една стая, нужни са им Интернет и хладилник — нищо повече. Всичко останало го има в супермаркета. Ако такава е общата тенденция, трябва съобразно нея да се отнасяме към живота. Трябва да вървим заедно с тях. Това изобщо не значи да сме като тях, а просто да видим накъде води тази тенденция. Може би, ако изучим това, ще ги разберем, и те няма да са огорчени от това, че не ги разбират. Нека поне поискаме да разберем какво се случва с тях! Нали трябва да ги виждаме като най-напредналата част от общата природа. Защо да казваме, че ако не са като нас, това е лошо?! Напротив!

Да сме като нас, като имаме предвид всичко, което сме построили, не е чак толкова прекрасно.

Наистина, много е трудно да се разбере какво се случва с подрастващия. Съвсем доскоро той беше по-привързан към родителите, отколкото към своите връстници. А сега всичко се промени и той вече не иска да е свързан с тях.

Защо изведнъж възниква разрив с родителите?

Защото родителите не го разбират, не искат и не се стараят да го разберат. Не го оправдават.

Това наистина е много важно.

Преди всичко трябва да го оправдаят, тъй като в новото поколение се проявява природата, а природата винаги е права. Този факт трябва да се приеме, както се казва, над знанието.

Тоест родителите обикновено се оплакват от подрастващия, а Вие казвате, че той трябва, независимо от всичко, да бъде оправдан?

Какви оплаквания могат да има? Нима може да се върви против природата? Това е просто глупост. Всичко, което е в тях, трябва да го приемам като подходящо за тях. Такава е новата форма на живот, която не ни е позната. Но ако искаме да помогнем на децата си, на новото поколение, трябва да сме с тях и да се постараем да ги подкрепим в онези форми, в които се проявяват. Може би заедно с тях ще успеем да видим следващия етап. Това се отнася за всеки родител.

Думите Ви ме поразиха. В периода на съзряване за подрастващите е характерна подбудата да скъсат връзките със семейството и да търсят нещо свое. Това се нарича търсене на себе си. А Вие казвате, че ако родителите бяха по-развити, децата не биха се откъсвали от тях. Нали младежта иска да расте и да се развива, и това би укрепило връзката им с родителите. От собствен опит знам, че младежта търси някой мъдър и опитен, от когото да се учи. Именно тези търсения ги оставят самотни в най-близкото им обкръжение.

Вярно е, но се надявам, че ще разширим този кръг.

Тази връзка трябва ли да е с онези възрастни, които са по-напреднали, или може да е с връстници, за да се обединят с тях вместо да бягат в Индия?

Това зависи от способността ни да формираме обкръжение, да построим лагери, да създадем групи в различни страни. Тогава ще можем да изпращаме нашите момчета и момичета в нашите групи в Америка, в Русия, в страните от Европа, за да прекарат там известно време. Ако има такива възможности, защо тогава да ги изпращаме в Индия или другаде?

Не чакаме да избягат, а сме готови сами да ги изпратим. И винаги да ги изпращаме на групи, а не поединично?

Да, една група приема друга група и всички заедно се забавляват и пътуват.

Нека поговорим за групата като модел. Какво е значението на групата в процеса на устойчивото самоопределяне на младежта?

Изучаваме, че групата е преди всичко. На човека му е необходимо общество, той не може да съществува сам. Обкръжението определя за него всичко и дава примери. Без примери не знаем какво да правим. Ние сме материал, който постоянно расте в изискванията си: „Искам повече!“ — „Какво искаш?“ — „Не знам“. За да знам какво искам, трябва да погледна другите хора. И тогава ще видя примери за това, какво искат те, как търсят и постигат желаното. И тогава вече, съобразно своя характер, избирам към каква картина, форма или състояние искам да стигна. Настъпва корелация между моите вътрешни свойства и намиращите се пред мен външни форми. И тогава избирам едно или друго обкръжение. След като направя избора, получавам оттам всички ценности и те стават за мен най-важните. Искам да ги постигна и да раста в това общество, за да придобия в него почит, уважение и дори да предизвикам завист.

Ако говорим за групата практически, то когато млади хора се съберат, те още не се усещат като група. Между тях още няма сърдечна връзка. Откъде да се започне? Какви са първите стъпки за превръщането на обикновените приятелски отношения в група?

Приемаш ли ги като събрани случайно?

Те се познават, но не се усещат като група — просто са били поканени. Как да ги обединим? Да поставим пред тях цел? Да им разкажем колко е хубаво да бъдеш в група?

Първата стъпка е да не ги затваряме един върху друг. Най-добре е да се тръгне на поход, на екскурзия, в музей, на стадион, за да се усетят като група спрямо някакъв външен фактор. Това е преди всичко. Не трябва да седят и да обсъждат нещо, не. Първо, с помощта на външен фактор — пикник или пътуване — между тях трябва да се образува връзка, да възникне групово усещане: „ние“ спрямо природата или другите хора. После е много полезно заедно да се създаде нещо.

Общ проект?

Да.

Да кажем, учебната сграда, в която се занимават, се нуждае от ремонт.

Отлично! Кажи им, че в резултат ще получат награда!

Или заедно могат да подготвят телевизионно предаване.

Накратко, трябва да виждат обща цел, да извършват обща работа и да полагат общо усилие — както в армията или другите обединения. Такива неща се използват често. По този начин ги формираш като група. А когато между тях вече е установена някаква връзка, настъпва време за проверка на тази връзка: защо и за какво се обединяват, кой присъства, какво очаква всеки от живота, как гледа на другарите си, на различните навици и така нататък. Постепенно започва да се изгражда зависимост едни от други, въпреки проявяващите се разногласия. И тогава започва работа не просто по обединяването, а по това, доколко всеки е включен в другия. Съединението става вътрешно: не само да се докоснат едни до други, но и взаимно да се включат.

Тоест съществува преход от външна връзка към вътрешна?

Да. За да се обединят просто в едно цяло, е необходим външен фактор, а за да се включат едни в други, вече са нужни обсъждания в рамките на групата. Много полезни са обсъжданията на филми, спектакли. Нека посетят съд, болница, затвор — такива места предизвикват остра реакция към живота ни.

А какво се изяснява в такива обсъждания? Какво трябва да излезе от тях?

Анализираш най-острите, особени въпроси: живот и смърт, струва ли си да живееш по един или друг начин. За тях това е много важно, защото едва сега откриват света, намират се в началото на пътя.

Разкривайки и обсъждайки външния свят, струва ли си да се спираме на проблеми, отнасящи се до тях като група: какво се случва с нас, какво направихме, какво искаме?

Едното и другото трябва да са заедно. Защото понякога не си струва да се задълбочаваме в себе си и да се самоизяждаме, по-добре е да се изясняват отношенията помежду си спрямо трети компонент. Това е по-лесно. Освен това има и други форми.

А каква е целта на групата? Как определяме за тях целта: да се подготвят за живота, да ги подготвим за живота, да опознаят живота?

Не. Целта на групата е следната: ако в резултат на изясняването определим някаква висша ценност — тя може да бъде каквото и да е, например известен футболист или просто футболът, — тази ценност става важна за всички. И всеки получава стремеж, желание, оценка на избраното явление с такъв мащаб, ниво и сила, каквито има цялата група. Така човек увеличава своето желание и силата за постигане на целта. Той получава от групата важност, сила, мощ, способност за оцеляване, за да постигне целта. И това помага на човека да успее в живота. В това е огромната печалба, която получаваме от групата. Това е като командоси — всеки придобива силата на всички.

Много сили! — В историята е имало много групи, поставили си обща цел.

Това е главното, защото не искаме децата ни да се прекланят пред футболна топка или прочут футболист! Искаме те да имат истинска, вечна ценност. Затова науката за висшите закони на природата трябва да бъде съставна част от техните обсъждания. После, когато се усъвършенстват, от тях може да се формира екип за работа в социалните мрежи на Интернет.

Това е нещо като следващ етап: след обсъжданията и изясняванията те излизат в света.

Излизат в света и започват да работят. В процеса на обсъжданията са научили различни похвати и действия, натрупали са опит в областта на психологията. Знаят как да се обърнат и какво да направят, за да бъдат силна група — до такава степен, че могат всеки, с когото се срещнат в мрежата, ненатрапчиво, лесно и бързо да превърнат в свой приятел. В това могат да се съревновават: на кого се получава по-добре? Как заедно го постигаме? Възможностите тук са неограничени, но главното е да се удържа висшата цел. Така ги учим да изследват себе си, методиката, височината на ценността, с която се занимават, а също да умеят да я предадат на други хора.

За подрастващия да събере своите свойства и наклонности и да ги използва в своя полза — това е просто прекрасно!

Разбира се. Няма по-голямо удовлетворение от онова, което постигаш чрез отдаване на други хора, когато те се съгласяват с теб и започват да се присъединяват. Нали казахме, че младежта иска уважение и почит — точно това получават. Затова създаването на групи, които после ще се занимават със социалните мрежи, е и сериозна задача, и цел, и извисена работа.

Откривате нова, доста обширна тема. За работата в група ще трябва да поговорим отделно. Всички форми трябва да бъдат анализирани и всяка има своето място, но главната цел се постига чрез обсъжданията. А ето формата на фронталното обучение, когато учителят стои пред дъската и обяснява, за подрастващите е напълно неприемлива.

Дори учебните курсове, в които се изучават основите на новия свят?

Учебните курсове не подхождат на младежта, това е сухо академично обучение.

Но тях ги интересува знанието!

Вярно. Но знанието, особено при младото поколение, се усвоява само при условие, че минава през обсъждане и лично вътрешно преживяване.

Но те не обичат дългите обсъждания.

Няма значение — иначе знанието не се усвоява. Обяснение на слух ще чуе един от двадесет, а дали ще има такива, които ще запомнят и ще успеят да го използват, е неизвестно. А в процеса на обсъжданията дъвчем явлението толкова много, че то става общо за всички: всички знаят как да работят с него, какво се случва.

Дори ако част от групата не участва в обсъждането?

Не, длъжни са да участват всички, и групата ще ги задължи.

Говорихме за четири етапа: първият — обединяване спрямо външен фактор, вторият — общ проект. На този етап — още преди да са вътрешно свързани — как да развием у младежта чувство за отговорност за общото дело? Обикновено в групата има няколко души, които вършат всичко, а останалите се крият зад тях.

Всяка група е устроена като пирамида: едни вършат, други мислят, трети знаят, четвърти помагат — всеки заема своето място. Главното е да се даде на всеки възможност да участва, а длъжността няма значение.

Но какво ще ги научи да са отговорни за своята работа?

Важността на обкръжението.

На цялата група?

Да.

Дори ако това се направи изкуствено?

Разбира се, всичко се прави изкуствено, докато не видят, че при тях всичко е изкуствено. Тази изкуственост трябва да я построят сами, за да се издигнат от нея на сериозно ниво.

Тоест те разбират, че природата им се нуждае от изкуственост, и затова с нейна помощ работят над себе си?

Вярно.

Младите хора трябва ли да разбират етапите, през които преминават?

Абсолютно всичко! Трябва да бъдат психолози за себе си, за да работят над себе си с помощта на групата: „Знам, че съм егоистична материя, мислеща само за себе си. Но имам група, с чиято помощ мога да се променя. Тогава ще бъда велик и прекрасен!“

Да се вгледаш в случващото се.

Затова всеки трябва да цени групата, защото от нея зависи бъдещото му състояние.

Групата сама ли трябва да определя следващите стъпки на своето развитие?

Заедно с възпитателя!

Тук ще спрем. Днес разговорът беше много продуктивен. Обсъдихме няколко важни положения от методиката на възпитанието и практическите стъпки за създаване и развитие на групата. Образователната система е довела младежта до задънена улица — не я разбират. Говорихме за съвместно приключение спрямо външен фактор, което ги обединява, после — съвместен проект. Третата стъпка е изясняване на вътрешната връзка помежду им, способността да наблюдават себе си отстрани, да бъдат психолози за себе си. На по-напреднал етап идва разбирането за целта на групата и започва работа с външния свят. Тоест, след като са опознали себе си и своята природа, научили са се да бъдат психолози за себе си, знаят желанията и мислите на цялата младеж, те започват да действат в социалните мрежи, за да привлекат връстниците си в процеса, през който самите те са преминали.