Интегралният свят

От много години работя в практиката си с деца и родители. Работя вече 13 години, уча се, преподавам и се опитвам да свържа всевъзможните теории и методики за развитие на човека. Най-много ме поразява във вашата методика нейната универсалност, в основата на която лежат принципи и понятия, които се развиват и същевременно не си противоречат едно на друго. Поразява ме единството на методиката. И много бих искала да разбера как в рамките на една методика могат да се обяснят явления, за обяснението на които съществуват множество различни подходи.

Работата е там, че при всяко наше обръщане към света ние разкриваме свят, с който не сме запознати. Всяко изследване зависи от особеностите на човека, от неговото възприятие, кръга на общуване, времето и мястото, където той провежда своето изследване. Затова всяко изследване е подвластно на времеви и местни условия. Нашето изследване обаче изхожда от основа, обща за всички — това е основата на природата: желанието да се насладиш, желанието да се напълниш.

Проверявам това на целия процес на развитие на природата: първоначално възникна желанието на неживото ниво — и то доведе до появата на неживата материя. Желанието на неживото ниво се развиваше, докато не породи всички видове нежива материя, а после прерасна в желание на растителното ниво. То породи всевъзможни видове растения. Растителното ниво прерасна в животинско и образува целия животински свят. А след това се появи желанието на нивото „човек“.

Виждаме как в природата всичко се гради на развитието на егоизма, на желанието да се насладиш, което присъства във всеки човек и се развива в човешкия род от поколение на поколение.

Тоест приетият от вас подход обяснява не само развитието на човека, но обяснява и развитието на цялата природа?

Изучавайки развитието на човечеството, виждаме, че до нашето време развитието е ставало за сметка на растежа на егоизма, на желанието да се насладиш. Човешкият егоизъм ни е карал всички да се развиваме, да усвояваме новото, да разкриваме света, да създаваме нови общества.

Но днес се намираме на нов етап от развитието — развиваме се по-нататък вече не под натиска на егоизма; нашият егоизъм сякаш е достигнал своя максимум, тоест ние се развиваме не количествено, а качествено. Нашият егоизъм сякаш се затваря, става глобален и интегрален. Все повече откриваме себе си, волю-неволю намиращи се в единна, напълно свързана система. Затова нашият свят става все по-непредсказуем. Нали сме създадени като егоисти, и изведнъж се оказваме на такова „място“, където действат законите на пълната взаимовръзка.

В предишни времена човек предварително знаеше как ще живее, вървеше по утъпкан път.

Всичко беше известно предварително. Той знаеше, че ще се ожени за дъщерята на съседа, че тук ще бъде неговият дом и така нататък. А днес поколенията са напълно откъснати едно от друго, родителите не знаят какво мислят децата им, какво искат, и не могат да разберат отношението на децата си към живота. Защото децата не са просто по-развити, както е било между поколенията в миналото, а те са качествено различни — подготвени от природата за съществуване в интегралния свят. Още не напълно, тъй като се намираме в преходен стадий.

Това води до недостиг на търпение. Виждам деца, на които от ранна възраст им липсва търпеливост, включително по отношение на училището.

Техният егоизъм не просто е нараснал, а е станал друг — и нашият свят не може да го задоволи. И самите деца не знаят къде да намерят напълване: къде да отидат, каква професия да изберат, с какво да се занимават, с какво да се наситят? Детето се намира в състояние, в което не вижда смисъл в нищо.

Родителите смятат, че това е „лошо поколение“, което на нищо не може да се научи, което не иска да учи, което няма усърдие към работата…

Дори ако детето наистина иска да обясни нещо на родителите, какво ще каже?! Какъв, според вас, трябва да стана — лекар, архитект, адвокат, финансов контрольор? Той изначално вижда в това празнота, и то не просто празнота, а затвор. Той навлиза в живот, в който трябва да работи по 10-12 часа на ден, и дори да можеш да получиш прилично материално възнаграждение, в това няма смисъл за него!

Те точно така казват: „Не искам да работя тежко, за да си почивам после. Искам да си почивам сега, не искам да полагам усилия!“ Нима това се нарича по-развито поколение? По моему предишното поколение беше по-развито! Ние мислехме, развивахме се, искахме да постигнем нещо, стремяхме се към нещо… имаше цел… А тук всичко е обратното, няма стремежи, няма желания… Та това е деградация.

Желанията на нашите деца са по-високи от нашите желания, в които децата откриват празнота. Всичко се развива по хипербола, младите хора се опитват да разберат към какво си струва да се стремят, а учителите и родителите се намират в недоумение. Те не знаят как да решат този проблем.

Не виждам нито една благополучна система. Във всяка система не са доволни нито децата, нито учителите, нито ръководителите, нито специалистите. И няма никаква методика…

Ние вместо да търсим методика, се опитваме да намалим щетата, да успокоим. Нашето оръжие е „Риталин“ (лекарство от групата на психостимулантите). Но ако обосновем новото си отношение към света, върху възникналия вместо индивидуалния егоизъм глобален егоизъм, ще открием, че ни е необходимо да се обединим — и в това състояние ще разкрием доброто и новия свят. Необходимо ни е да си изясним в каква нова своя природа сме се оказали.

Виждаме, че новото поколение е изгубено, то не вижда никакво бъдеще. Дори наркотиците и алкохолът скоро ще престанат да го напълват. Ще дойде време, когато човек с нищо няма да може да се напълни — в него ще възникне усещане за черна бездна и болка…

Разбрахме, че ще бъде още по-зле.

Ето затова още отсега ни е необходимо да разпространяваме методика за съществуване в новия свят. Да обясняваме по какъв начин можем да извлечем от природата нейните скрити сили, сили, които са ни създали и които днес могат да променят нашите егоистични качества в алтруистични, до което сме длъжни да достигнем в глобалната и интегрална система.

Виждаме с каква лекота децата се обединяват и много често родителите им пречат, възпитавайки съперничество и честолюбие. Искам да попитам: ако съществува обща методика, как тя обяснява развитието на човека? Какво оказва по-голямо влияние върху неговото развитие — средата, наследствеността? Под влиянието на какво се развива човекът?

Човекът се развива под влиянието на две причини: своите вътрешни свойства и заобикалящата среда. Всичко зависи от това доколко вътрешният свят на човека и заобикалящата го среда се намират в хармония помежду си. Вътрешните свойства на човека включват неговите естествени вродени склонности, както и това, което е получил в родителския дом до 3-4-годишна възраст, преди да започне да възприема влиянието на обществото. — До тогава той е още като животно?

До 3-4-годишна възраст детето не усеща своята връзка с околните, с приятелите, и развива своите вродени и придобити от родителите склонности. Те съставляват неговия вътрешен свят. Но от 3-4 години насетне то попада под влиянието на средата. И ако правилно организираме заобикалящото го общество, то може да поправи всички по-ранни недостатъци във възпитанието и да го научи правилно да използва своите свойства. Значи, на първо място трябва да възпитаваме бъдещите майки.

Днес се сблъсквам с абсолютна потиснатост на родителите. Те не знаят какво да правят.

Системата на възпитание трябва да започва с родителите, поне от момента на възникването на младата двойка и докато те не станат родители. Те трябва да знаят за желанието на човека, за егоизма и за това какво е основата на неговото развитие, какво искаме от себе си, защо изпитваме разочарование и опустошеност в живота си, защо в нашето поколение това е особено ярко изразено, към какво се стреми младото поколение за разлика от миналите поколения. А освен това човек, който става родител, особено мъжът, преживява психологически преврат.

Да, в него настъпват драматични промени!

Щом стана баща, а жена ми — майка, ние двамата слизаме от човешкото ниво на животинско! Отнасяме се към своето дете така, както животните — и това го предпазва. Природата събужда в нас животинска защитна сила. И тук трябва да ги научим правилно да разбират, че в ръцете им расте днес съвсем нов човек, който ще изисква от тях да се развиват правилно. Ако родителите искат да дадат възможност на детето да се утвърди в новия глобален свят, да развие и реализира вътрешните си свойства и склонности, те трябва да надминат самите себе си.

От Вашите обяснения следва, че това не е вина на родителите. Участвала съм в много телевизионни програми, посветени на темата за възпитанието на децата и обучението на родителите за това. Родителите усещат, че правят нещо не така и искат да се научат да го правят по-добре, защото проблемите възникват непрекъснато.

Преди всичко трябва да се подготви материалът, правилното обяснение, ясната методика, а след това да се организира система, която да донесе тези знания до знанието на всеки родител и да го научи. Тук много важна е ролята на средствата за масова информация, иначе губим следващото поколение.

Какво бихте посъветвали младите родители днес? Как мога да се присъединя към този процес? Какво да чета, какво трябва да уча? Да предположим, че се намирам в процес на подготовка за раждането на дете?

Живеем в такова поколение, че на всички нас ще ни се наложи да изучаваме природата на глобалния интегрален свят. Това не означава, че трябва да изучим задълбочено цялата наука. Вие сте учили психология, но това не означава, че трябва да обучавате родителите, вашите пациенти, на цялата психология. Трябва, използвайки нейните знания, да давате ясни, практически съвети на родителите.

Затова трябва да дадем на хората кратки, прости съвети, общодостъпни знания за природата на човека, за неговото глобално развитие, до какъв етап се доближаваме, какво е особеното в нашето поколение, какъв вътрешен преврат то преживява в сравнение с предишните поколения. Нали то е първото от всички поколения, което трябва да се издигне до нивото на връзка между хората, а не на егоистично използване едни на други. Природата ни задължава за това, показвайки ни, че сме свързани едни с други с глобална, интегрална връзка.

Стоим на прага на глобална криза — и това е криза на взаимоотношенията между хората. Не можем да изградим единно общество, не можем правилно да се отнесем нито към екологията, нито към самите себе си, нито към човешкото общество. Всичко това трябва да се съедини в един проблем — и тук можем да използваме именно родителите. Невъзможно е да се достигне до обикновения човек, още повече до правителствата и организациите, министерството на образованието — те не са заинтересовани да слушат. Но родителите, за които това е болен въпрос, са готови да слушат.

Те имат най-високата мотивация.

Родителите искат да видят детето си преуспяващо, жизнерадостно, уверено, и ако им обясним какво трябва да се прави, мисля, че ще постигнем успех.