Виртуална връзка

След 12-13 години децата възмъжават. Родителите трябва ли да започнат да се отнасят към децата като към възрастни?

Отношението на възрастните към децата зависи от развитието на обществото. Какво е било преди 2000 години или какво ще бъде след 200 години, не знаем. Във всеки случай точно на тази възраст при децата настъпват големи психологически и физиологически промени. Получили сме от природата тази възрастова граница като начало на пълното съзряване. Но във физиологичното възмъжаване има особени явления, на които трябва да се обърне внимание.

Времето на половото съзряване в предишните поколения естествено е било съпроводено от психологическо съзряване, защото децата не са били толкова откъснати от живота от училището и семейството. В по-голямата си част хората са живели в села заедно с животните, всички деца са имали домашни задължения. Днес подготовката за зрял живот от страна на природата съществува, а подготовката от страна на обществото изостава. Ако средата снабдеше децата със знания, които съвременното общество е длъжно да даде на тази възраст, положението щеше да е друго.

Имате предвид знание за самите себе си?

За себе си, за света и за обществото. Детето на такава възраст трябва да получи знание, каквото има всеки гражданин. Защото всеки човек, дори да не завършва учебно заведение, до 20-годишна възраст притежава сума от знания за живота. Такова знание трябва да има подрастващият на 12-13 години. За да не прави грешки, той трябва да получава обяснение, изучавайки живота. А ние ограничаваме децата с изостанала система: училище, телевизия – и те просто копират поведенчески норми от филмите.

Да, те постоянно играят някаква роля.

Това става, защото не им даваме алтернатива. Ние им изграждаме средата и сме виновни за това, че формата на средата, която им създаваме, е толкова изкривена, че формира развален човек.

Ако съм разбрала правилно, Вие смятате липсата на желание за учене и загубата на интерес към училището – а децата днес просто не искат да бъдат там – за естествено явление?

Аз бих разрушил напълно системата, създадена от възрастните за децата – и от страна на холивудските сериали, и от страна на училището. И двете са ужасни. Разрушаваме децата си, без да разбираме мярата на вредата, която им нанасяме. Бедата е в това, че засега хората не знаят какво да правят.

На тази възраст се проявява голямо влечение към виртуалната връзка.

Установяването на виртуална връзка ги придвижва напред. Изследванията показват, че в този процес при децата се проявяват съзидателни свойства. Рано е още да се говори за съзидание, макар всичко да е в развитие: на човека не му е свойствено статично състояние. Затова и тук, както във всяко явление, има свой инкубационен период, след който то се пробива навън в истинския си вид. Мисля, че ще преминат увлеченията по различните социални мрежи и желанието за връзка ще придобие друга форма. В крайна сметка те ще успеят да направят виртуалното пространство добро. Ще можем да управляваме виртуалния свят, отстранявайки онези, които печелят от продажбата на всичко вредно на децата ни. И както от физическото общество преминахме към виртуална общност, така от виртуалната общност ще се издигнем към интегрална общност.

Тоест сега те се намират в междинно състояние на преход към истинско виртуално общество, от което ще последва издигане към по-висока степен?

Да. Те ще пожелаят интегрално общуване, а виртуалното общество ще им послужи за трамплин за постигане на такова единение.

Излиза, че само ни се струва, че се занимават с глупости, като си пишат едни на други, а всъщност зад това стоят дълбинни процеси?

Засега преживяваме преходен период, когато и децата не умеят да ползват това средство, и самото средство е неизправно: то предоставя възможности, но тези възможности са „празни“.

Родителите често ги тревожи друг въпрос: не пречи ли това на обичайното общуване, след като децата седят с часове пред компютъра? По-рано те са играли футбол, събирали са се в двора, а днес такова общуване и физическо движение е много по-малко.

Не разбираме, че такова е повелението на времето. На тях им е необходимо друго, по-вътрешно ниво на връзка. Родителите трябва да разбират особеностите на развитието и да помагат на децата, а не да вървят срещу времето. Лично аз възлагам големи надежди на виртуалното общуване. Разбира се, не съм съгласен със сегашната му форма, но ценя възможността да се свържеш с всеки човек на света, независимо от физическия контакт. В тези мрежи могат да се установят връзки, каквито никога не би си позволил на обичайно ниво. И ако знаем как правилно да насочим възможностите, предоставяни от Интернет и създадените в него социални мрежи, ще можем да възпитаваме и развиваме добри хора.

Да вземем оттам понятието връзка и да научим как да се използва правилно?

Няма да можем да принудим детето да общува там, където не иска, затова трябва да се погрижим за създаването на добра виртуална среда за него. Интернет трябва да премине към ясно и сериозно законодателство. Защото какъвто е Интернет, такова е и младото поколение.

Трябва ли да се ограничи достъпът до определени теми?

Преди всичко е необходимо да се даде нещо взамен, защото да ограничиш не е трудно. Ограничили сме, а какво следва? Проблемът е в това да се създаде за тях среда, каквато те ще пожелаят. Тогава постепенно могат да се затварят областите, които нанасят вреда.

Те ще приемат ли нещо ново? Какво точно? По-дълбоко вътрешно общуване, защото днешната връзка е повърхностна и мимолетна.

Всичко зависи от мотивацията и програмата. Може в същите игри за оцеляване да се включат образователни елементи.

По този повод има интересно изследване: на зрителите на канала „YouTube“ беше предложено да напишат нещо на дланта си и да го снимат. Клипът, съставен от тези кадри, стана най-популярен. По правило хората пишеха: „Обичам те“, „Вярвам в теб“, „Ние сме едно цяло“ и така нататък. Това говори за потребност от връзка. Хората искат истинска връзка, но не знаят как да я постигнат.

А как влечението към връзка се изразява в отношенията между момчета и момичета? Как да ги научим да търсят партньор?

Като се говори открито за физиологията на организма, любовта, връзката. Да се отдели едното от другото. Да се говори с подрастващите за същността на човека, неговата психология, да се обясни любовта. С любов не се запалваш, тя се изгражда. На такива обяснения си струва да се посвети много време, за да се научи човек да гледа на себе си критично, а също да разбира, че правилните отношения изискват голямо вложение.

Младежите се учат да съотнасят себе си с цялата природа, а също да гледат на себе си отгоре.

Това намалява напрежението и добавя разум към чувството.

Включването на логиката в този процес несъмнено е много полезно, но задачата да се намери партньор все още остава.

Но сега младият човек по друг начин се отнася към задачата за определяне на подходящ спътник в живота. Той не свързва търсенето си с временна влюбеност, която го възпламенява за известно време, а после угасва. Той разбира кои точно свойства правят хората подходящи партньори едни за други. Защото учи и обсъжда в нашите занятия, че цялата природа се изгражда на закона за равенство на свойствата, а затова партньорите трябва да са подобни – по характер, възпитание, култура, навици, вътрешни свойства. Всичко това ние знаем и разбираме, но трябва да се обясни на юношите и девойките, за да търсят партньор именно по този начин. Ако възпитаме родителите в такъв дух, примерите от техните отношения ще бъдат възприети в бъдеще от техните деца.

Той гледа на външните признаци, а сходството трябва да е вътрешно.

С този процес трябва да се занимаваме, обяснявайки чрез медиите на родителите, а чрез училището – на децата. Задачата е трудна, но напълно изпълнима. Вложението във възпитанието е дело от първостепенна важност, а човечеството не разбира това. Възпитанието е по-важно от здравеопазването или отбраната, защото изгражда живота. Формирането на щастлив човек трябва да бъде главната цел на обществото.

Кое прави човека щастлив?

Преди всичко знанието за какво живее и какво трябва да направи в живота: не как да преодолява трудности, а как да изгражда щастлив живот.

Може ли да се каже, че ако детето успее да се реализира на всички етапи от растежа и достигне онази вътрешна форма, за която говорихме относно възрастите 3, 6, 9, 12-13, 20 години, то ще бъде щастливо?

Щастлив е човекът, който знае какво се случва с него и умее да се реализира. Около него трябва да има среда, която също разбира това и си взаимодейства с него. Разбирането и усещането за целта на живота водят до щастие. В отговорите на въпросите защо ми се случва това, как да изградя живота си, получавайки правилна реакция от средата, как да се обръщам към средата – тези знания създават у човека устойчива опора, от която, отблъсквайки се, той може да върви напред.

В съвременната психология се появи ново направление, наричано „позитивна психология“ или „наука за щастието“. Психолозите изучават явленията, които правят човека щастлив. Засега там има много въпроси, но малко предложения.

Те предлагат да се диша по особен начин, да се съсредоточиш върху положителните си качества и така нататък. Впрочем курсът от тези лекции е най-популярен.

Това е разбираемо, защото нещастието е коренът на всички болести, а депресията обхваща целия свят. Но те няма да намерят решение, защото днес човекът е в депресия, защото не вижда заради какво си струва да живее.

В своята практика често чувам от младежите обвинение, че възрастните са изградили лош живот, а затова не си струва да се включваш в него. Нищо не може да се направи – те се включват и живеят. Но казват, че може и трябва да се бъде щастлив. Така говорят от безизходица, но не предлагат решение.

Вие виждате проблема не в младото поколение, а в това, че ние, родителите, не показваме на децата пътя, и това е съвсем различен подход. – Несъмнено. Защото обикновено ругаят децата: какво лошо поколение!

Посветихме на възрастта 9-13 години няколко беседи, защото това е много важен период. Казват, че ако до 13-годишна възраст не сме задали на детето посока, не сме успели да вложим в детето скала на ценностите, то после това вече е невъзможно да се направи. Какви цели трябва да се поставят пред детето на тази възраст, за да се чувства щастливо с постигането им? Какви вътрешни изисквания трябва да реализира? В какво състояние трябва да бъде?

На тази възраст децата се намират в трудно положение, изпитвайки голям натиск от това, че не знаят как са устроени светът и обществото, на какво се основават отношенията между хората. Те изграждат помежду си изкуствени връзки според своето желание или абсолютно нереални примери, взети от филми. Свиквайки с тези стандарти, после не могат да се отърват от тях. Това подражание е много опасно, тъй като подменя живота с игра на живот. Такъв подход трябва да се изкорени и в противовес на него да се даде максимално открито и просто обяснение на всички сфери на живота. Децата трябва да бъдат навсякъде: от мястото, където се ражда човек, до мястото, където го погребват. Те трябва да знаят какво е университет, завод, болница, банка – всичко, което е създадено от нашата цивилизация, – получавайки реални примери. Трябва да сме толкова открити, че да могат да говорят с нас за всичко, без каквито и да е табута. Трябва да им се позволи да установят помежду си и пряка виртуална връзка, но да се погрижим за създаването между тях на правилно виртуално общуване.

Нямам какво да добавя към този извод, освен че виртуалната връзка е трамплин към интегралната връзка и новата реалност.

Точно това искат те, усещайки вътрешна потребност. Тяхното отчаяние и пренебрежение е израз на празнотата, която с нищо не могат да запълнят.

Правилното възпитание и обяснението на онази част от реалността, която не им е позната, могат да решат този проблем.