Правилният подход към избора на спътник в живота – продължение

В предишния разговор стигнахме до възрастта 13-18 години и се спряхме на въпроса за избора на двойка. Както се изясни в разговора, тази тема е много многолика, дълбока и влияе на целия по-нататъшен живот, в значителна степен определяйки всички следващи проблеми. Затова обсъждахме как в юношеската възраст да се заложи правилен подход към избора на спътник в живота и да се предотвратят проблеми в бъдеще. Разговорът се получи интересен, и днес ще го продължим. На каква възраст, според Вас, може да се започне да се говори с тийнейджърите за същността на мъжа и жената и за избора на спътник в живота?

Бих искал да ви попитам: на каква възраст самите те започват да говорят за това?

До трети клас децата не искат да чуват за това, а ето от четвърти клас нататък, тоест някъде от 10-11 години, вече се появяват интереси между групите момичета и момчета.

Тоест първият хормонален подем се случва на 10-11-годишна възраст.

Да. Изведнъж, съвсем неочаквано и неразбираемо за самите тях, противоположният пол започва да ги привлича. Вие го сравнихте с „подушване“. И наистина е така. Те започват постоянно да търсят вниманието на противоположния пол. В 5-6 клас вече е много трудно да се работи в смесени класове, защото децата през цялото време са заети само едно с друго. Достатъчно е, например, някое момиче да се засмее, и вече целия урок момчетата ще търсят повод пак да я разсмеят, тоест върви постоянно търсене как да привлечеш вниманието към себе си. Това съревнование за внимание ясно личи. Въпросът е дали вече на тази възраст може да се започне да се говори с тях за различията между половете, и ако да, то как?

Примерът, който дадохте, е абсолютно точен. Според мен смесените класове са вредни, особено на тази възраст. Те развалят учебната атмосфера, не дават на децата да се съсредоточат. Поставяме децата в среда, която ги обърква и не им дава възможност да се ориентират правилно. Децата се страхуват да не изгубят себе си и са принудени да „държат поза“. Това създава за детето такива проблеми, че само може да го съжаляваш.

Според Вас, разделното обучение на тази възраст ще бъде ли полезно за децата?

Без всякакво съмнение. Те ще получат покой поне за времето на занятията. Това е много непроста възраст. Защото детето не разбира какво му се случва, то е сякаш хипнотизирано, а влиянието на хормоните, както е известно, е едно от най-силните. При това то трябва да крие тези импулси от другите, да играе някаква роля. Изобщо, много е непросто. И тук, опирайки се на изследването на природата, ние сме категорично против съвместното обучение на момчета и момичета в един клас. Представете си себе си на тази възраст, с всички мисли и подбуди, свойствени за нея, в какво състояние на непрекъснато съперничество се намирате. А ние говорим за създаване на връзка, приятелство, интеграция между тях. Представете си, че се намирате в тяхното състояние в продължение на много часове всеки ден. Нима не бихте се чувствали уморена след такова училище?

Съвсем вярно.

Може ли след това да се говори за някакво тихо четене, покой и мечтателност, без натиск, обърканост и нервност, налагани от външната обстановка?

Няма вътрешен покой. Но все пак те по някакъв начин трябва да общуват помежду си…

Нека общуват, но без излишен натиск, не по време на уроци и обсъждания. Нека има срещи, запознанства, клубове – но извън училището.

Тоест Вие предлагате да не се върви срещу природата, тъй като е съвсем естествено тийнейджърите да искат да се срещат и общуват. Предлагате да се разделят само в училище, за да им се даде възможност да учат в спокойна обстановка.

Вие нали самата казахте, че когато са в един клас, учене на практика няма…

Напрежението, свързано с половото съзряване, е много силно. Вече в десети клас тийнейджърите са много по-спокойни, в тях има по-малко максимализъм. Това може да се изрази с крива линия, която първо се изкачва нагоре, а после постепенно се спуска надолу. Тийнейджърите сякаш свикват със своето пораснало състояние.

Излиза, че в продължение на четири години – от пети до девети клас – те преминават през сложен период от живота си. Спряхме се на това, че учейки отделно, децата могат да се срещат извън училището.

Разбира се, не ги отделяме от света, нито от противоположния пол, и не изпадаме в крайности. Искаме нашите деца да бъдат съвременни хора, но да се развиват хармонично и правилно да изграждат отношенията си помежду си.

Как бихте обяснили на 16-годишни момче и момиче кратко и разбираемо разликите между мъжа и жената?

В какво се състоят разликите, те вече сами знаят.

Имат се предвид вътрешните свойства.

Трябва да се обясняват и вътрешните, и външните различия. Помня как във втори курс на университета нашият преподавател…

Ви заведе в родилен дом, за да видите как протича раждането.

Да. Освен това ни водеше и в морга, и в психиатричната болница, и на други „нестандартни“ места. Все още помня колко силно ние, младите момчета на 18-19 години, бяхме потресени от видяното. Защото никога преди не бяхме виждали как се препарират трупове, как се мие току-що родено бебе и така нататък. Помня как стоях до родилката, преживявах за нея, съчувствах, искаше ми се по някакъв начин да ѝ помогна.

Колко души заедно с Вас се намирахте в родилната зала? Тя нима раждаше в присъствието на всички студенти?

Да, при това сред нас имаше само момчета. Беше тежко зрелище. Излязохме оттам притихнали, в шоково състояние, и то не ни пускаше няколко дни. И то въпреки че майка ми е лекар-гинеколог и не криеше нищо от мен, но въпреки това видяното ме потресе. После той водеше на такива екскурзии и момичетата, но те, струва ми се, вече гледаха на всичко това с друг поглед.

Но това нали може и да уплаши?

Не, мисля, че такова впечатление позволява на момчето да придобие чувство на отговорност. Именно от тази минута ние, студентите, започнахме да гледаме на жената с други очи, защото видяхме цялата ѝ болка и страдание. Не забравяйте, че по онова време много неща се правеха без упойка.

Това е издигнало жената във Вашите очи.

Да. И е пробудило чувство на отговорност. Помня добре, че едно такова посещение на родилния дом просто предизвика в мен вътрешна революция. Мигновено пораснах, ставайки мъж. Затова ми се струва, че трябва да показваме на децата всичко, което съществува в живота, да им обясняваме и да им даваме възможност да узнаят и усетят всичките му страни. Разбира се, всичко това при условие на правилна подготовка. Такова възпитание на младежта сега липсва. Не бива да се крие нищо от тях, включително и по отношение на половете. Със своята откритост ще премахнем нездравия интерес към тази тема. Трябва да се обяснява, че всичко това е игра на хормоните. Те трябва да знаят това, за да разбират ставащите промени в самите тях и в другите и да се научат да ги управляват. Трябва да има ясно разбиране, че когато ни тегли към някого, това е проявление в нас на животинското начало. А тъй като се различаваме един от друг, то и влеченията у всеки са различни.

Тоест всеки избира това, което му е по-близко.

И при това все още се опитваме да скрием влеченията си от разгласяване. А избирайки това, което ти е по-близко, ние само реализираме закона на природата – закона за „подобието на свойствата“.

Но днес виждаме противоположна проява, когато всички избират това, което в очите на обществото се смята за красиво.

Днес гледаме на света през призмата на холивудските стандарти или на онези, които ни налагат местните средства за масова информация. Къде тук може да се намери истина? Защото момчето, гледайки момичето, не вижда самата нея, а търси у нея прилика с някоя известна актриса или картинка от списание. Какъв е това избор? Трябва да се върнем към нашия естествен вкус, и тогава няма да грешим.

Реално ли е това – да се върнем към естествения вкус?

Струва ми се, че е възможно, с помощта на същите средства за масова информация, тъй като те определят общественото мнение; ще се опитаме да върнем обществото към истинните ценности.

Говорихме за това, че трябва да научим децата да виждат себе си отстрани и да разбират доколко са подвластни на влиянието на обществото…

Те са длъжни да бъдат психолози за самите себе си. За целта трябва да ангажираме специалисти, които ще ги обучават на психология и на изследване на самите себе си. Това е абсолютно необходимо на всеки човек, иначе всеки ще се нуждае от личен психолог и от постоянна подкрепа от специалисти, а това лишава човека от самостоятелност, от увереност. Животът е процес на самопознание.

Но как да обясним на децата по-вътрешните неща? От гледна точка на външния подход можем да обясним половите промени чрез действието на хормоните. Но как да поднесем по-дълбоките различия между мъжа и жената?

Само чрез глобално обучение и възпитание. Трябва да покажем на децата, че цялата природа и човешкото общество са глобални, че всички сме свързани помежду си. В основата на природата е заложена единна сила, която управлява всичко. Не я усещаме, защото не се намираме в подобие на свойствата с нея. Но можем да я усетим, ако променим своите свойства и станем съответстващи на нея. Така работят всичките ни сетивни органи: усещаме само това, което съответства на нашите рецептори и се възприема от тях.

Но къде тук е мъжката и къде женската част?

В природата и във всеки от нас действат силите на получаването и на отдаването.

Привличане и отблъскване?

Съвсем вярно. Всеки от нас, а и цялата природа като цяло, също се състои от две части. В неживите обекти това се проявява в структурата на атомите и молекулите им и в техните съединения. На растително ниво това започва да се проявява по-явно в процесите на поглъщане на полезното и отделяне на вредното. На животинско, а и още повече на човешко ниво, се проявява в поведението.

Говорейки за две части, имате предвид мъжката и женската?

Да, разбира се. Но говоря не за физическата част на тялото ни, а за нашето възприятие на света.

Интересно е, че е имало немалко изследвания за развитието на мозъка при мъжете и жените, за различията в мозъчната дейност на момичетата и момчетата след 13-годишна възраст. През 90-те години имаше подем на подобни изследвания, но после някак изчезнаха…

Има книга на Дж. Грей „Мъжете са от Марс, жените са от Венера“.

Нейният автор твърди, че сме съвсем различни…

…и се срещаме на планетата Земя. Това е красива идея. Преди всичко, не просто се различаваме, ние сме противоположни един на друг. Нашата противоположност е абсолютна, не можем да разберем един друг, чужди и далечни сме един на друг. Погледнете тийнейджърите преди появата в тях на хормоналното привличане: момчетата и момичетата просто не се виждат едни други. И хормоналното привличане не ни съединява, защото то се развива само за задоволяване на тази потребност.

Няма надежда за обединение… А какво тогава да кажем за идеята за всеобщата интеграция в глобалния свят? Вие нали твърдите, че това е целта на природата – да доведе цивилизацията до подобие със самата себе си.

Да, има нещо, което може да ни съедини – това е движението към нашия общ корен, към силата, която ни е създала противоположни един на друг. От друга страна, за продължаването на живота, съществуването, задоволяването, сме принудени да бъдем заедно. Но противоречията излизат навън и ни разделят. Ала ако разберем, че това разделение е създадено от природата целенасочено, и че сме противоположни, но същевременно взаимно се допълваме, тогава ще започнем да търсим не това, в което си приличаме, а това, в което се допълваме един друг – и това е ключът към успеха.

Допълването е вътрешна сила на природата или е партньорът?

Търся това, което ме допълва, имам потребност – моят партньор допълва тази потребност, и обратно. Но „потребност“ не е нещо, което нямам, а именно търсенето на допълване. Тоест желая да усещам потребност, защото тя ме довежда до обединение.

Тоест не става дума за нещо, което нямам?

Не, разбира се. Никой няма повече от другия. Всеки от нас е само „половина“, и става дума за правилно допълване един на друг и постигане на цялостност, подобна на висшата, вечната, съвършена природа. Само при условие, че мъжът и жената искат да се съединят, за да разкрият помежду си съвършенство, само тогава те разкриват това съвършенство. Нашето разделение и необходимостта да живеем заедно са ни дадени от природата не случайно. Създадени сме такива именно за да се научим да се съединяваме правилно. Днешното поколение е преходно в постигането на тази хармония. Тогава ще се разреши и кризата в семейните отношения.

На път сме към решаването на тази криза?

Това ще зависи от готовността на хората да ни чуят. Ще стигнем до такъв момент, когато хората ще видят, че самостоятелно, без подобие с природата, не могат правилно да се съединят помежду си. А без това няма да бъдат възможни нито семейният живот, нито бъдещето на човека.

Какво трябва да се направи, за да се предизвика тази Висша сила?

Човек трябва да знае, че по този начин той придобива в рамките на този свят усещане за пълно и абсолютно изпълване и съвършенство. Всяко наслаждение, което съществува в този свят, включително и сексуалното, се усилва многократно. Може да ни се струва, че ако в отношенията между мъжа и жената се появи трета сила, която ги съединява, това ги отдалечава – но всъщност е точно обратното. Ако присъединим към съпружеските отношения основополагащата сила на природата, нейното основно свойство на отдаване и любов, у нас изведнъж се разкрива възможността за такова вътрешно съединение между всички нас, че неочаквано за самите себе си безгранично се изпълваме един друг и се издигаме на съвсем друго ниво, по-високо, намиращо се над нашето животинско съществуване.

Може би да дадем няколко практически съвета? Например, доколко е важна отстъпчивостта в отношенията вътре в двойката?

Не, това не работи. Отношенията трябва да се изграждат на съвсем друга основа. Тук няма място за дребни сметки. Трябва да има пълно разбиране, че заедно предизвикваме нашето съединение чрез майчината сила на природата. Именно това е главното. Ние съществуваме само за да разкрием в себе си тази глобална интегрална сила на природата, да станем подобни на нея, както всички останали нейни нива – неживото, растителното, животинското. Само те се намират в равновесие с природата и в подобие с нея неосъзнато. Те са създадени такива, не по свободна воля, а човекът трябва да осъзнае, че е създаден противоположен на природата и сам трябва да постигне подобие с нея. Можем да направим това само заедно – това е и единственото ни придобиване и смисълът на нашия съвместен живот, на раждането на деца и изобщо на живота на човека. За това сме създадени.

Тоест казвате, че трябва да има по-висша цел, отколкото просто личното удобство и удоволствие?

Разбира се, това е целта на живота. И именно тя ще скрепява семейството.

Може ли тази сила на природата да се нарече Любов?

Любов се нарича такова състояние, когато хората в съединението започват да усещат и да изпълват един друг.

Но първо един човек трябва да се научи да усеща другия.

И да излезе от усещането само за самия себе си. От негова страна е необходима проява на желание, и с това той ще предизвика онази скрита сила на природата, която ще му даде сили да обича всички. Тя пък ще сплоти семейството. Любовта е взаимно изпълване, когато всеки изпълва другия и се грижи само за това. Човекът сякаш се намира не вътре в себе си, а в другия.

Може би точно затова ще има повече отстъпчивост?

Не, изобщо не става дума за това. Отстъпчивостта е понятие от нашия, егоистичния речник. А в духовното няма нужда да се отстъпва, тъй като всички желания, постижения и усещания са общи, няма разделение на „мое“ и „твое“, а има общо усещане.

Този подход предвижда ли някакво изпълване за самия мен? Излиза, че изпълвам някого, а той – мен. Това ли е моето задоволяване?

Никога няма да можем да стигнем до пълно задоволяване и изпълване, ако правим това за самите себе си. Всичките ни проблеми в живота идват оттам, че погрешно смятаме, че щом сграбчим нещо за себе си, можем да се изпълним с това. Никога няма да се случи, а ще се случи само в случая, когато се научим да изпълваме другите и да се изпълваме от тях. Това е подобно на връзката между клетките на живо тяло – всяка изпълнява работа за поддържане на живота на цялото тяло, изпълва го, и затова получава всичко необходимо от другите.

Нека да обобщим. Говорихме за тема, която има много важно значение както за тийнейджърите, така и за възрастните – за подготовката за семеен живот и за любовта. Тъй като периодът на половото съзряване се характеризира със силни хормонални въздействия, на този етап е много важно да се обяснява на тийнейджърите какво се случва с тях и как тази хормонална буря влияе на поведението и мирогледа им. После е много важно да се задълбочи обяснението в това, че само чрез съединяването с общата сила на природата, чиято самата същност е отдаването и любовта, може да се постигне хармоничен съюз между хората. Самото съществуване на различните полове и нашият стремеж един към друг са предназначени само за това, всеки да допълни себе си, тъй като сме противоположни половинки на онова единно цяло, към което се стремим. Да осъществи това съединяване може същата природа, която специално ни е разделила. В съединяването на двете противоположности се ражда нещо по-високо от всеки поотделно.