Фантазии и вълшебство – продължение

В предишния разговор говорихме за фантазиите и от дискусията разбрахме доколко този въпрос е революционен. Казвахте, че илюзиите, с които храним децата чрез разкази за феи и магьосници, са буквално безгранични.

Храним с тях не само децата, но и възрастните – това е приятно и се продава добре. Вижте какво се случва с разказите за Хари Потър! Днес тяхната авторка – писателката Джоан Роулинг – се смята за най-известната и влиятелна жена в Англия. Виждаме, че фантазиите имат търсене.

Аз прочетох всичките ѝ книги.

Наистина ли? В рамките на професията?

Не само. Обичам фентъзи.

Как може да се изтърпи това?!

Беше ми интересно на какво се възхищават хората. Повествованието е много напрегнато, но в него има много идеи, свързани с връзките между хората, с оказването на помощ и добро. Заедно с това там има много зло и дори страх. Тези книги и филмите, направени по тях, плашат много, и когато ги дават на деца от по-ранна възраст, това предизвиква проблеми, защото те успяват да си създадат усещане за друга реалност.

В това е целият проблем!

От друга страна, желанието за вълшебство е толкова реално и естествено за човека – и за децата, и за възрастните! Как да поднесем на детето свят, в който има толкова трудности, ако искаме да му покажем доброто и връзката между нас?

Мисля, че сега преживяваме такъв период, в който трябва да се освободим от всички тези фантазии и чудеса.

От фалшивите чудеса?

Изобщо от всички чудеса и всевъзможни фантазии, които съпровождат човечеството от най-ранните му етапи на развитие. Ще бъдем принудени да признаем, че това са празни и вредни развлечения, защото провокират в нас лъжливи представи за действителността. В резултат на подобни развлечения започваме да се объркваме между действителност и фантазия, и това ни пречи да вземаме правилни решения в реалния живот. Гледаме на хората и на живота идеалистично, откъснато от живота. Образува се разрив между идеалите и истинното положение на нещата. Това обърква човека, дразни го, тласка го към необмислени и неразбираеми дори за самия него постъпки. Той живее в измислен свят, с който реалният живот изобщо не съвпада. Защо трябва да рисуваме пред човека някакъв несъществуващ в реалността свят?

Говорите за възрастния човек?

Да. Но това започва в детството. Първо той чете приказки, в които животните и неживите предмети говорят с човешки глас. После това продължава с книгите за Хари Потър и „розовите“ холивудски филми, където изведнъж някой обича някого.

Там всички се обичат! И самата любов е илюзия! Да кажем така: безкрайна романтика.

Всичко това е лъжа! Тя води само до неуспехи и неприятности в живота на човека.

Наистина, днес всичко, за което пишат в списанията, показва живота абсолютно идеалистично, дори по теми като бременността и раждането. Напълно съм съгласна с Вас, че в подобни фантазии има много празнота. Но способността за фантазия може да се използва в процеса на развитие на детето. Например, ако то иска да се почувства силно или бързо, може да си представи животно, притежаващо това свойство.

Когато баща ми искаше да стана музикант, той ме водеше в киното да гледам филми за велики музиканти.

Но виждам, че не му се е удало да осъществи мечтата си…

Не, аз съм човек с технически склад на ума. Но ми даваха примери от живота и с това искаха да ме привлекат, а не просто да рисуват фантазии. Трябва да променим подхода и ясно да отделим полезната фантазия, която помага да се планира животът, процесът на развитие и целта.

Бихте ли обяснили по-подробно какво е добра фантазия?

Явления, които съществуват в този свят и без всякакво съмнение могат да бъдат осъществени – от мен или от някой друг.

Към това ли се отнасят разказите и филмите за постижения?

Именно. Но това са реални постижения. Искаш да бъдеш като Александър Македонски или Наполеон – фантазирай, това е възможно. За такива фантазии не може да се каже, че са безпочвени. Затова те са постижими. Човек трябва да си представя някакво високо постижение, за да се стреми към него. А какво правим с фантазии като Хари Потър, супермен и други приказки?

А как да постъпваме с явления като фокусите?

Задължително след това да се обясни как се правят. Това развива.

Първо да се покаже фокусът, да се удиви детето, а после да се разкрие?

Да. По този начин могат да се обяснят много физически закони.

Самият фокусник обяснява как го е направил, и детето, което първо си е представяло вълшебство, разбира, че всичко в света е реално.

Това са много интересни и сложни неща. Могат да се изучават и показват в училище, с последващо обяснение. Тогава всички с радост ще изучават естествените науки.

Истинско удоволствие: физика и фокуси заедно! Това е истинско училище за вълшебство, за разлика от училището на Хари Потър. Психологията различава още един вид фантазия: да си представиш какво ще се случи с неживия предмет след някакво действие или придобиване на определено свойство. Смята се, че това е основата за развитие на способността да усещаш другия. Ако го премахнем, разрушаваме у детето чувството, което бихме искали в бъдеще да развием и изострим.

Това е нещо като отъждествяване на себе си с предметите около нас.

Отначало децата обикновено се отъждествяват с всичко, което виждат, но постепенно ги насочваме към това, с което наистина трябва да се отъждествяват. Според Вас този процес естествен ли е, не отклонява ли встрани?

Този похват е естествен: човек трябва да се отъждестви с всичко съществуващо в света и да почувства отговорност за всичко.

А как да обясним на детето общата сила на природата?

Въпросът е как да обясним това не само на децата, а на всички, защото на възрастните им е дори по-трудно да го възприемат, отколкото на децата! Да обясним силите на природата, тяхната връзка с единната сила, нейната насоченост, целта ѝ – защото тя ни развива, а в природата всичко върви по план, просто ние не го разбираме. Ако разберем тази обща сила на природата, ако си я разкрием, самото това вече ще ни промени. Тази обща сила на природата е сътворила цялата вселена и нас, хората, тя ни управлява, създава всичко около нас. Може да я наречем творяща сила на природата, защото тя създава всичко. Въпросът е само да не ѝ приписваме човешки свойства, а да я оставяме такава, каквато се проявява пред нас – като сила.

Ние не я виждаме, силата?

Не я виждаме, но усещаме проявленията ѝ, анализирайки случващото се с нас, от действията на тази сила върху нас. В ранна възраст развитието на абстрактното възприятие става по-лесно, и имаме примери за това. Детето възприема обясненията естествено и свиква да анализира, да обобщава, да синтезира наблюденията си.

Децата нямат достатъчно книги за интегралните отношения между децата, за взаимната зависимост и връзките между хората, за глобалната форма на мислене. Трябва да се пише за това, но без фантазии. Децата обичат различни обсъждания. Особено трябва постепенно да се въвежда понятието „Природа“. Иначе те ще започнат да ѝ приписват човешки свойства. Как може да е човек, щом нашата Вселена е сътворена преди раждането на човека?

Детето, а и възрастният човек, се опитва да облече всяко явление в някаква форма, защото ни е много трудно да си представим сила. Разбираме електричеството като сила едва в горните класове.

Според изследванията Вселената се е образувала преди 15 милиарда години. След 10 милиарда години се е образувала Слънчевата система и планетата Земя. А ние съществуваме на нея от няколко милиона години. Как тогава природата може да има ограничения образ на човек?

Не може. Но на детето му се струва, че възрастният може всичко, и щом природата може всичко, то овеществява силата на природата.

Затова казваме, че природата е сила, включваща цялата реалност. Тази сила поддържа всичко сътворено от нея и го управлява. Тя, както и другите ѝ частни сили в света, няма форма. Нима силата на гравитацията има форма? Ние усещаме само резултатите от нейното действие. Неживата, растителната, животинската природа и човекът са следствие от единната сила на природата. Силата е неуловимо понятие, като електричеството, което можем да разпознаем само там, където се проявява в материята.

Но нали има връзка между мен и тази сила? Каква е тази връзка между нас?

За да отговорим на този въпрос, трябва първо да обясним закона за равенството на свойствата: ние усещаме само част от природата, само онези свойства, които сами генерираме. Това е подобно на радиоприемник: той генерира определена вълна и именно затова улавя същата вълна извън себе си. Около мен съществуват множество природни явления, но ако в мен няма тези свойства, аз не усещам тези явления.

Мога ли да приписвам на природата човешки свойства, представяйки си, че тя заедно с мен плаче, смее се или ми се сърди? Или че тя всичко прощава и отстъпва? Как по-добре да обясня на детето, че природата има план за нашето развитие, че е над нас? Как можем да развием у себе си липсващите ни свойства, за да усетим цялата природа, в цялото ѝ многообразие, ако, както смятате, ние усещаме само малък неин фрагмент?

Тук стигаме до фундаментален извод! Цялото ни усещане за природата се усеща от нас в себе си, в желанието да получаваме, да поглъщаме. Наричаме го също егоизъм. Но има и друг начин на усещане – извън себе си. Него трябва да развием в себе си. Природата е приготвила средство да развием у нас способността да усещаме извън себе си. Това чувство се развива чрез издигане над нашия егоизъм, чрез развиване на чувството за единение с другите, чак до любов към ближния. Затова днес влизаме в глобалното интегрално човечество – това ще ни доведе до постигане на цялата природа.

Аз обичам своя приятел, но не и природата извън себе си…

Това не е просто и не може да се отговори с две думи. Тази идея се внедрява у човека постепенно, като преди това се обясни неговата природа и сегашните му чувства. Постепенно той започва да осъзнава злото, заключено в егоистичната природа, и как то може да се промени в отдаване и любов вместо омраза и завист.

Това е цял процес.

Разбира се.

С детето трябва да се говори много внимателно за това, че природата му е лоша.

Децата приемат това просто и естествено. Когато им обясняват истината, те лесно я приемат.

Детето не иска да му е лошо.

На него му е лошо спрямо отдаването и любовта. Ти обичаш ли някого?

Хайде да проверим на примери с приятели. Защо го обичаш? Защото ти дава нещо, или защото се страхуваш от него? Така постепенно навлизаме по-дълбоко в психологията, и детето започва да вижда истинската си природа: то не обича никого и иска само изгода за себе си. С тази природа се е родило, затова не бива да се отъждествява с нея.

В тази природа има ли нещо добро?

Не. Откъде да дойде, щом е писано, че „сърцето на човека е зло от рождението“? Но спрямо какво е лошо? Тук започваме да разкриваме пред него реалността: в плоскостта на този свят съществуват едни ценности, а спрямо абсолютното добро те са противоположни.

Но може ли да му се каже, че у него има начално добро свойство на отдаване и любов, само трябва да се развие?

Ако го поднасяме като истина, детето го възприема просто и естествено: такава е природата. Такова обяснение се приема по-лесно, отколкото фантазията и лъжата, с които ги тъпчем.

Това ще бъде и заключението на нашия разговор.