Училище за най-малките

В края на предишния разговор говорихме за понятието съд, което трябва да стане част от системата на възпитание. Отнася ли се това и за малките деца на възраст от три до шест години?

Личностното развитие на детето, тоест развитието на неговата индивидуалност, се осъществява чрез усещането, че съществуват съд и милосърдие, определени ограничения, развитие в различни посоки, реакции на неговото поведение. Затова то трябва да дава оценка на своето поведение и да обръща внимание на оценките на другите. От процесите, през които преминава, у него трябва да се формира вътрешна основа за самовъзпитание.

Какво имате предвид, когато говорите за съд и милосърдие във възпитанието?

Ние пребиваваме в свят, който се управлява от две сили: силата на съда и силата на милосърдието. Светлината и тъмнината, плюсът и минусът, топлото и студеното са проявление на съществуващите в основата на природата две противоположни сили, които в нашия свят се разделят в цял спектър от противоположни една на друга сили и явления. Също и у човека действат две системи: съд и милосърдие спрямо себе си и спрямо другите. Не можем да претеглим едното без другото, защото нашите чувства, разум, а също и отношението към каквото и да било, се формират по средата между тези две сили — не можем да се ограничим само с една от тях. Например не можем да кажем нищо за светлината, ако не сме били в тъмнината, не усещаме сладкото, ако не го сравняваме с киселото, и така нататък.

По отношение на възпитанието това се изразява в понятията „разрешено“ и „забранено“?

Може да се каже и така. Това са границите, между които формираме човека: не може да има само милосърдие, както не може да има само съд. И двете тези въздействия трябва да бъдат равностойни и точно претеглени едно спрямо друго. Такава система се формира у малкия човек, започвайки от тригодишна възраст. Именно от три до шест години у него трябва да се задейства системата на критика и анализ на себе си и на средата в процеса на съвместно обсъждане.

Ние трябва да покажем на детето по какъв начин то е свързано с обществото: зависи от него и може да му влияе. Трябва да положим основата за неговата бъдеща правилна връзка с обществото. Защото всички отрицателни обществени явления, които наблюдаваме днес — като терор, насилие — се случват, защото никой не е научил тези хора на правилни отношения с обществото. Понякога проявяваме жестокост само защото околните по никакъв начин не реагират на нас. Човек иска внимание, реакция към себе си, и се опитва по всякакъв начин да го постигне, понякога дори с жестокост, тъй като не познава друг начин. За него дори отрицателната реакция от страна на обществото е по-добра от безразличието.

И тогава поведението му става все по-жестоко?

Да. Понякога агресията се извършва, защото хората искат по някакъв начин да се откроят, да бъдат забелязани, и не познават друг начин, тъй като не са били научени на такъв. А обществото не цени човека и не може да му отдели нужното внимание. Това подсъзнателно тласка хората към крайни постъпки. Не веднъж съм разговарял с престъпници и съм виждал как се гордеят с положението си в обществото, смятат, че ги уважават — поне от страх — тъй като не виждат друг начин да постигнат такова положение.

Те имат връзка с обществото, но тяхното общество е друго.

Те искат да заемат своето място в обществото, но никой не ги е научил как да го направят правилно. Струва им се, че по този начин печелят уважение.

Тоест ако не постигна своето по добър начин, ще го постигна по лош?

Да, но нека оставим настрана поведението на възрастните, защото целият ни живот е пълен с примери за неправилни взаимоотношения на човека с обществото, със семейството и така нататък. Затова от най-ранна възраст трябва да формираме у децата правилно отношение към заобикалящата среда, като едновременно с това изграждаме самата среда, и тогава те ще израснат в хармонична връзка помежду си. По този начин ще можем да предотвратим проявите на агресия, наблюдавани днес.

Включително и престъпността?

Да, защото човек ще се отнася осъзнато към обществото и своята връзка с него. Необходимо е да му се предостави възможност чрез игра да премине през всички роли: и на съдия, и на защитник, и на полицай, и на престъпник, и на родител на престъпник.

Имате предвид такъв съд, в който всяко дете играе някаква роля?

Да, точно така.

Не е задължително това да е реакция на някакво събитие, а просто игра?

Да, това е игра. За по-големите деца могат да се вземат примери от вестниците, телевизията и така нататък, но много примери ще намериш и в двора, където играят деца, и в училище. Трябва само да се вгледаш и ще видиш прояви на гордост и желание за власт, лъжа, съперничество, измама, интриги и много други. Цяло море от примери за работата на възпитателя.

Това всъщност са житейски игри. Всичко, което съществува в живота, се разкрива в игрите.

Да, всичко, което имат възрастните, го имат и децата, при това в неприкрит вид. Те още не са свикнали, както възрастните, да прикриват своите качества. Затова, ако научим децата да изясняват и анализират качествата и постъпките, проявяващи се в игрите, те ще разберат, че такава е нашата природа. Добре ли ни е от нея, или зле? Можем ли да се издигнем над нея, за да бъдем човек?

Това, за което говорите, тясно се преплита с теории, съществуващи в психологията. Психолозите знаят, че много от най-жестоките престъпници са преживели в ранното детство, във възрастта, за която говорим, тежки психологически травми. Предлагате ли именно от тази възраст да започне обучението им на аналитичен подход към житейските ситуации чрез ролеви игри?

Да, точно така, за да може всеки от тях да се „облече“ в друг. — Детето не просто играе, а живее в тази роля, реално я изживява.

Да, обясняваме на детето, че трябва да изживее тази роля тук и сега и да се държи така, както би се държало в живота в подобна ситуация. След края на играта всички си почиват, а после сменят ролите. Всеки получава съвсем различен образ и трябва да се вживее в него.

Тоест играта продължава и се разширява?

Разбира се. Защото детето трябва да разбере всички прояви на живота: и в близкия кръг, където има приятели и роднини, и в далечния, където има хора, които обичат и хора, които мразят. По този начин ще улесним детето да навлезе в живота. То ще разбира случващото се в света и ще може да обяснява дори на възрастни хора.

Но това не бива да се ограничава само с играта. След играта, или в нейния процес, трябва да се спре и да се обсъди.

Това вече е тема за обсъждане — за следващия урок. И по този начин детето трябва да изиграе всички роли, да усети, че всеки на своето място може да е прав. То трябва да защитава онзи, когото играе. Играейки днес една роля, а утре съвсем противоположна, детето ще разбере как веднага всичко се променя в неговото съзнание и в оценката на случващото се. Такова навлизане в „театъра на живота“ е необходимо, за да се научат децата да разбират едно друго. Това е първата стъпка към милосърдието, към разбирането на същността на другия човек, към възможността за диалог дори със своите противници и врагове.

Това учи детето да не се затваря в себе си, а да разбира, че около него има други хора. В психологията това се нарича идентификация и възпитаване на емпатия — умението да се поставиш на мястото на другия, да проникнеш в неговия субективен свят. Когато детето изиграе всички роли, то ги намира в себе си. Всеки е включен във всички. При това на детето не се казва директно, че у него има и добро, и лошо, и че то например е нервно. Но в процеса на играта детето изживява и разбира това.

По-нататък в живота детето вече ще се отнася по различен начин към човек в дадена ситуация, защото ще разбира, че и то самото може да бъде на мястото на този човек. Това е зародиш на изграждането на друго отношение към хората, основано на разбирането, че всички качества и състояния съществуват във всеки от нас. Такова дете ще бъде по-търпимо към другите хора.

Струва ми се, че децата естествено играят такива игри. Нали още в детската градина имат кътче на лекаря, кухня и всякакви игри, представящи различни страни от живота на възрастните. Но Вие предлагате не просто да им се даде да играят, а целенасочено да се създава този спектакъл и, най-важното, после да се обсъжда.

Желателно е да се прави видеозапис на случващото се в техния съд, а после да се гледа заедно, за да видят децата ситуацията от гледна точка на различните роли.

А какво правят през това време децата, които не участват?

Останалите деца гледат и са съдии.

Желателно ли е всички да участват, например в ролята на съдебни заседатели?

Да, могат да се измислят много роли. Обикновено онези, които пасивно гледат, преживяват същите емоции, но не толкова силно, колкото самите участници. Но те могат да гласуват или да участват по този начин.

В какво се състои ролята на възпитателя в такава игра? На какво трябва да обръща внимание, за да направи играта максимално ефективна?

Той трябва да следи обсъжданията да не се отклоняват от темата, да не се разпиляват, а да са съсредоточени върху целта на обсъждането.

В края трябва ли да се обобщи и да се стигне до някакъв извод, или просто да се оставят децата с емоциите, които са преживели?

Обобщение след всяко обсъждане трябва да има задължително. Играта може да продължи до час, а при по-големите деца и повече. Но това зависи и от темата: тя трябва да бъде максимално близка до децата, актуална за тях.

Колкото по-големи са децата, толкова по-актуална трябва да бъде темата?

И за детсадовска възраст темата трябва да бъде близка и разбираема за децата.

Тя трябва да съответства на нивото на развитие на децата и да се изразява с техния език.

Всъщност не са важни нито езикът, нито възрастта, нито нивото на развитие. Важно е да им се внуши, че и другият човек има мнение, и то може да бъде правилно. Възможно е утре, или дори в следващата минута, да промениш своето мнение, защото няма нищо абсолютно. Показваме на децата, че всичко подлежи на промяна, включително и самите те, затова трябва да бъдем търпими към хората.

Говорим за игра, в която има съдии и заседатели, а нали това е възрастта, когато детето е много чувствително към усещанията за вина и срам.

Затова трябва да ги учим да се издигат над тези усещания.

Какво означава да се издигат? Да преодоляват?

Не. Преодоляването е свързано с натиск върху себе си. А тук става дума за това, че детето трябва да бъде отворено. То трябва да разбира, че то, както всеки човек, има слабости и проблеми, понякога казва неистина и така нататък. То трябва да знае за това, по възможност да го изнесе навън, да го поправи и да се старае в отношенията с другите хора да проявява най-добрите си страни.

Тоест от цялото многообразие да използва най-добрите си качества?

Да, и детето не бива да се притеснява от факта, че сега се обсъждат някои негови отрицателни качества. Защото те съществуват у всички, и то знае това, тъй като не му се крие. Но това не означава волност или проява на гордост, задето „щом са лоши, значи им е позволено всичко“. Наличието на целия спектър от качества съвсем не означава, че може да им се позволи да се проявяват напълно свободно. Именно затова правим подобни обсъждания — за да учим как правилно и премерено да се отнасяме към природата на човека.

И за да не се навреди. Как трябва да се отнасяме към възможните прояви на гордост? Често я виждам у активните деца, лидерите в групата. Понякога детето, след като е играло главна роля, не иска да излезе от нея, а иска и в следващата игра да остане главно.

Настани го и организирай около него малък спектакъл, в който то ще се види отстрани. И нека то бъде съдията. Това, разбира се, е само един от вариантите, има и други.

Имам такъв специфичен въпрос. На тази възраст разказваме много на децата за животни. Възможно ли е в такава ситуация, когато се разиграва спектакъл, в който детето вижда своето поведение, тази история да се покаже чрез примера на животни?

Не, не бива да се прави това. Тук става дума именно за природата на човека, за онези качества, които животните нямат. Освен това животните не са способни да осъзнаят себе си, а още по-малко да се променят, тъй като са напълно управлявани от природата. Те нямат избор, нямат критично отношение към себе си — изцяло се подчиняват на природните импулси, работещи в тях. Затова понятията за добро и зло, осъждане и съд са неприложими за животните. Само у човека има част, която е над неговата животинска природа, чрез която той може да промени себе си с помощта на обществото. Затова тук можем да говорим само за човека.

Значи да не се обяснява чрез примери с животни?

Не.

Но нали съществуват толкова много разкази за деца именно за животни!

Струва ми се, че на детето не му е от полза обяснението чрез примера на животни. По този начин сякаш го снижаваме до животинско ниво, правим от него кукла: мече, петле и така нататък.

Знаете ли историята за пилето, което тръгнало да търси друга майка? На пилето му се струвало, че майка му не е достатъчно добра, и то отишло първо при патицата, после при други птици в търсене на нова майка, и всички те били готови да го приемат, но нито една не му подхождала. С никоя от тях не се чувствало уютно. И тогава то се завръща при своята майка. Какво лошо има в такъв разказ? Поуката е ясна, но не е изказана директно.

Възможно е, но трябва да се стремим да издигнем човека над животинския свят, за да усети гордост от това, че е човек.

В един от разговорите с Ваше участие си спомням как казахте, че на днешните деца е полезно да се дават примери от съвременния живот, тоест вместо животни, които никога не са виждали, да им се разказва за коли, самолети и така нататък.

Разбира се. Наблюдавам своя внук. Той расте в града. Вижда ли около себе си крава или други животни? Не, освен куче, котка и гълъби. Но затова пък вижда самолет и коли.

А как тогава да се развива връзката с природата?

Ако той не вижда това, то за него то е чуждо, също като бъдещия свят или духовността. Той не го възприема. Къде са всички тези кози, мечки, вълци, слонове? Показват му картинки и си мислят, че това го интересува, а той не знае за какво става дума. Налагаме му изкуствено мнение за животните, все едно за нашето общество.

Как обяснявате факта, че все пак съществува такава склонност да се разказват на децата истории за животни?

По своето развитие детето е по-близо до животинското ниво, и затова ни се струва, че ако му разкажем някаква история за горските жители… Но къде сме ние и къде е гората? Затова трябва да се вземат примери от средата, заобикаляща детето, от онова, което му е добре познато, и с тези примери да се обясняват отношенията между хората.

Последен въпрос за животните. Понякога, работейки с деца, ми се налага да насоча вниманието им към някакво качество. За целта ми е удобно да използвам животни и присъщите им качества. Например едно животно е смело, друго — хитро…

Днешните деца са далеч от това, не усещат животните. И освен всичко друго, придаването на човешки качества на животните по принцип е неправилно. Мисля, че съвременното дете трябва да се обучава чрез примери, които са му близки и се намират в кръга на неговото зрение.

Нека обобщим. Днес говорихме за ролеви игри на децата, по-точно — за обсъждането от децата на всевъзможни житейски ситуации с помощта на игра. Чрез влизането в роля детето се учи да усеща другия човек, а това му дава огромни възможности в живота.

Позволява му да се види отстрани.

За този аспект говорихме по-малко, но той е много важен. За такива игри и обсъждания трябва да се отделят не по-малко от 1–2 часа, за да бъде проникването в темата достатъчно дълбоко. Именно в подобни игри у детето се изгражда правилното разбиране на природата на човека, и то се учи как може да се издигне над нея. Говорихме също, че съвсем не е задължително да се използват разкази за животни, а е по-добре да се вземат примери, близки и разбираеми за съвременното дете. Основният извод, който можем да направим: говорете със своите деца! Дайте им възможност да обсъждат с вас теми от техния живот, които ги вълнуват. Резултатът, който ще получите, ще бъде безценен. Пред очите ви ще се развива човек, и на възраст пет-шест години той ще започне да повдига теми, за които дори не сте могли да си помислите.