Втора част · Глава 30
Реализация на методиката на възпитанието от ранна възраст – продължение
Чернова: непроверен машинен превод от руския оригинал.
В предишната беседа казахте, че възпитаваме децата в лъжлива реалност.
Това е, защото светът става глобален и интегрален, а ние продължаваме да сме индивидуалисти-егоисти. С такива заложби ще погубим себе си в новите условия на съществуване на обществото. Ще се доведем до война и ще загинем. Затова родителите трябва да се погрижат детето им да бъде свързано с център за виртуално интегрално възпитание чрез телевизията и интернет. Днес във всеки дом има такава връзка, а значи няма никакъв проблем да се включи такъв център и детето да бъде включено в такова възпитание. Обяснявайки възприятието на интегралната реалност, аз се опирам на изследванията на учени и психолози. Такива идеи като необходимостта от промяна на концепцията за обществото и социалните връзки, обединението и поръчителството, взаимодействието и съобразяването с всички. Затова трябва да говорим за интегрално възпитание.
Интегралното възпитание говори за важността на връзката?
За общата връзка на човека с природата. Човекът, правилно свързан с природата, я разкрива по съвършен начин. Той придобива и отношение към явления, и усещания, които ние не чувстваме. Затова в предишните предавания говорихме за отношението към детето като към човек, който всичко попива и ни гледа отвътре себе си, като възрастен. Тялото расте според своята програма за развитие, но душата няма възраст. Затова трябва да се замислим какво точно искаме да възпитаме и да поправим? Тялото се нуждае от грижа и подкрепа, трябва да му се даде всичко необходимо. Но по същество човекът живее заради по-висша потребност, и затова трябва да го осигурим със средства за вътрешно развитие. Затова от момента на раждането нататък се отнасяме към него като към същество, състоящо се от два слоя — вътрешен/обществен и външен/телесен. И двата слоя се нуждаят от развитие.
Излиза, че съвременното възпитание, дори и най-доброто според нашите разбирания, изобщо не се занимава с вътрешния слой?
Безусловно. Ако успоредно с физическото развитие, което даваме на детето, започнем да го развиваме интегрално, ще усетим колко различно се развива то. Разбира се, работата не е в знанието. Правилното възпитание променя вътрешната същност на човека, създава в него нови връзки. И тогава човекът започва да гледа на света иначе. Например нашите момичета в юношеска възраст ми се оплакваха, че им е трудно да контактуват със съученичките си, не могат да поддържат разговори по нищожни теми, да встъпват в отношения, в които всеки играе роля, видяна във филм. И всичко е изпълнено с тази игра. Разбира се, те не изискват съученичките им да се променят, и не ги осъждат. Но питат какво да правят, защото ако се държат иначе, може би ще ги нарекат горделиви и надменни?
Недостатъчно комуникативни?
Да. Дадох им няколко съвета, но ситуацията е доста необичайна. От друга страна, с тях е приятно да се говори — те са зрели, разбиращи.
Казахте, че това ги укрепва…
Да, укрепва и формира зряло отношение към живота, света, поведението на хората.
И повишава нивото на осъзнатост?
Безусловно. Младежите, които сега порастват при нас, разбират всичко: възприятието на реалността, устройството на света и обществото, функционирането на нашия свят, нашата природа.
От каква възраст учат това?
На шест години те вече изискват изучаване на общите правила на интегралния свят. Това е техният свят. Те го разбират по-добре от възрастните — по естествен начин. Когато бебето се роди, то нали няма никакъв подход към този свят!
То го изучава.
Точно така ще изучи и новия свят.
За него възприятието на интегралния свят е сякаш преминаване от „моно“ към „стерео“…
Особено когато шестгодишно дете получава урок от осемгодишен приятел! Завиждам на начина, по който те гледат на своите млади учители — ако и мен ме гледаха така!
Виждам, че те просто им вярват. Проведохме такъв експеримент и получихме удивителен резултат: шестгодишни деца седят в пълна тишина и с огромен интерес слушат обяснението на 8–9-годишен учител. На възпитателите не им остава друго, освен да наблюдават отстрани и да насочват групата. Такова обучение много се харесва на децата, а възпитателите изведнъж разбраха какво е това възпитание. Пред тях се откри буквално необятна перспектива.
И така възпитаваме поколение възпитатели.
Дори и детето да не стане професионален възпитател, то знае какво значи да обясняваш неразбираемото. То ще мисли за материала иначе. Синът на моя приятелка учи в университет и той каза, че за да се подготви за изпит и да разбере по-добре материала, му трябва да намери някого, когото да може да обучава по този предмет. И Вие казвате, че деца в малко по-голяма възраст вече могат да преподават такива сложни неща?
Да, защото те самите вече са преминали през тези теми.
Присъствах на урок на деца на 6–7 години и видях, че те могат да обяснят такива понятия за света и обществото, каквито аз не мога да обясня. Те разбират материала много задълбочено — на много възрастни това не им е по силите. А те говорят за това естествено, просто и свободно.
Те също така предават всичко със свои думи, и това се възприема много естествено.
И на връзки с други хора децата могат ли да учат деца? Толкова ли се развиват, че разбират всички нива на връзка и случаите, когато другият може да се обиди?
Виждаме, че под въздействието на такова възпитание се променя не само тяхното поведение и отношенията помежду им, но и подходът им към живота. Удивително е как още сега те планират бъдещето си: ще порасна, ще създам семейство, ще уча, ще работя — тоест гледат на живота като на реализация на програма.
Това не ги ли ограничава?
Не, не. Те виждат в това път на развитие, разцвет, чудесна перспектива.
Дори и детето още да не разбира такива понятия като отдаване и любов към ближния, полезно ли е да се говори с него за това и да му се обяснява многократно?
Разбира се, защото в такова обучение има особено допълнение — въздействието на развиващата висша сила. Освен това тези думи, както всички думи на този свят, постепенно проникват в съзнанието на детето и свързват в едно различните впечатления. То чува как говорят другите, говори самото то, и изведнъж всичко това се включва в някаква система. Макар че тя не се усеща с органите му за възприятие, тя подсъзнателно и на ниво разум допълва нашата система. И тогава детето започва да свързва неща, които преди не са били свързани. Когато открие тези връзки, светът за него става глобален, интегрален. Тогава то вижда, че тази наука позволява да се възприема светът като близък, а не като далечен, огромен, разединен и объркан. Отношението към света става системно: всяко явление има своето място. Главното тук е общият подход — това много помага и улеснява усвояването на света от детето.
Имате предвид разбирането?
По-скоро реда: детето придобива способността да подрежда всички явления.
Децата наистина искат да знаят реда на нещата. Но тази форма на мислене коренно се различава от онази, която съществува днес. Тя разширява платформата на наблюдение.
Разбира се. Ако говорим за състоянията преди създаването на този свят и за това как е възникнал този свят, как в течение на еволюцията сме се формирали ние — и сега трябва да преминем през интегрално развитие, — то детето гледа на тези етапи и на нашия свят като на единен процес.
А какво да правим, ако детето не възприема това съдържание или не може да го свърже с онова, което вижда в обикновеното училище? Настроението на децата често се променя: ту им харесва, ту не, ту искат, ту не.
Същото се случва и с възрастните…
Искам да дам пример. След като проведохме няколко игри и обсъждания, гледахме телевизионна програма, децата бяха доволни. Смееха се и говореха за обединение, любов и връзка помежду си. Личеше си, че им е хубаво и приятно едно с друго. После започна трапезата. И изведнъж едно шестгодишно момче става и казва, че не чувства връзка.
Чудесно!
И на нас това ни направи впечатление. Казахме, че това е трудно и изисква време и усилия. А после, като по верижна реакция, децата едно след друго започнаха да признават, че не чувстват обединение.
Това вече е разкриване и осъзнаване на собствената природа. Но нали нямаме изход, предписано ни е да станем подобни на природата, ние разкриваме нашата взаимна зависимост.
Въпросът е докъде можем да им позволим да изразяват това чувство? Може ли да присъства във всяка среща?
А защо не? В процеса на осъзнаване на своя живот детето попива различен материал: сблъсъци, противоречия, неразбиране — по отношение на поведението у дома, с родителите, в училище, в обществото като цяло. Ние искаме да съберем всички тези впечатления в една система и в нея да покажем явленията, които не работят заради нашия егоизъм. Това му помага да изгради добро отношение към целия свят, освен към егоизма — то вижда, че именно егоизмът причинява вреда. Заради него то не чувства връзка с другите, защото егоизмът го спира.
А какво да му отговорим?
Да му отговорим, че не чувства връзка, защото самото то не е свързано. Нека се опита да се свърже, нека се замисли какво му липсва за връзката. Необходимо е да се премине през серия от действия, за да се осъзнае проблемът, но това вече е път на осъзнаване на егоизма като зло.
Освен това Вие му възлагате определена отговорност, за да не може просто да каже: не чувствам обединение и нищо не мога да направя по въпроса.
Всичко това прекрасно се свързва с възпитанието. Защото обикновено възпитателите се опитват да „дресират“ децата: не прави така, там не ходи, това е забранено, направи лошо — получи наказание, вик. Детето се намира в ограничителни рамки, като в затвор — всичко наоколо е забранено. А тук то самò започва да разбира дали си струва, или не си струва да постъпва така: не заради забраната, а заради ползата, съгласно ценностите, получени от средата, в която се развива. Това е съвсем различен анализ. На детето не му се налага полицейски режим и ограничения, които то не разбира. Обясняват му защо не трябва да прави така, защото и ние минаваме през този процес, ние сме му партньори. За да оцелеем, трябва да станем приятелски настроени един към друг.
Значи можем да кажем, че самите ние не винаги чувстваме обединение, и затова работим над това?
Ние се учим на това заедно — ако това му го казват по-големите деца, това е ключът към успешното възпитание. То вижда, че всички са заети с усвояването на връзката. При това нищо друго не вижда. Този подход към живота става за него самият живот.
Защото иска да прилича на по-големите деца?
За по-малкия думите на по-големия са закон. А думите на възрастните те възприемат като поучение.
Излиза, че си струва на подрастващите да им се даде възможност да обясняват на малчуганите интегралното отношение към околните?
Разбира се. По същество ние изграждаме нашата възпитателна програма така, че само деца да възпитават деца. А инструкторите ще насочват този процес отстрани, докато самите тези деца не разработят програми, игри, действия. Ще дойде време, когато възрастните ще отстъпят мястото на възпитатели на децата.
Получаваме много въпроси относно това докъде може да се ограничава детето със забрани. Родителите чувстват, че губят авторитет.
Децата проверяват нашата реакция на това какво е позволено и какво не. Ако то извърши нещо забранено, измерва допустимото от нас и се опитва да разшири границите на позволеното.
А как да реагираме, ако то действа назло?
Покажете му как започвате да си вредите назло един на друг и до какво води това — вашият егоизъм се радва, като виждате как се биете. И до каква взаимна изгода можете да стигнете, ако премахнете съперничеството. Съревнованието е добро, при условие че се съревновавате заедно — за да постигнете по-добър резултат, — и няма значение кой печели, а е важен резултатът, постигнат чрез съревнование. Това е печалбата от конкуренцията.
Заради постигането на нещо?
Всички действия трябва да протичат в такава форма. А демонстрирането на своето недоволство е лоша практика, тъй като не е доказателство, че то е постъпило неправилно. Напротив, то ще вижда във Вас управник, който действа със сила, а не със справедливост. Нима искате то да мисли така? Аз следя реакцията на детето и в зависимост от нея решавам как трябва да реагирам на действията му. Защото искам да оставя у него добро впечатление за себе си, за да ме смята за добър, прям, справедлив.
Но нали не правите всичко, каквото то поиска?
Не, но и аз не мога да правя каквото на мен ми се иска. Трябва да го доведа до разбиране.
Излиза, че децата възпитават възрастните?
И това също.
И така, днес говорихме за това, че възпитанието трябва от най-ранна възраст да свърже детето (малкия човек) с природата. За обучението на интегрално възприятие на света, което разкрива пред детето широка перспектива за неговия живот — нещо, от което днес децата много се нуждаят и което разрешава множество проблеми. Говорихме за поколение възпитатели, когато самите деца ще възпитават, и колко по-добре децата възприемат по-големите деца, отколкото преподавателите. И за това, че не можем да възпитаваме детето чрез дресура, а трябва да му помогнем да изгради правилно отношение към живота от най-ранна възраст. И че родителят трябва да се издигне над своята естествена егоистична реакция спрямо детето и да реагира по друг начин.
А главното решение се състои в това по-големите деца да възпитават по-малките.