Източникът на страха

Темата на днешната ни беседа вълнува всички – това са страховете и тревогите. Всеки от нещо се страхува в живота си. Като пораснем, вече знаем как да го скрием от другите, но при малките деца това е много явно разкрито. У тях има множество съмнения, въпроси и напълно неразбираеми проблеми. Ще обсъждаме проблема на страха, с какво е свързан, неговия корен, източника му. Няма човек, който да не се страхува от нищо. Приблизително у всеки пети човек се развива не просто страх, а дори някакъв патологичен страх. Тези показатели през всичките години от развитието на човека и през всички хилядолетия от развитието на човечеството постоянно нарастват. Страхът постоянно расте. Съществуват методи, чрез които помагаме на нашите пациенти по някакъв начин да се справят с тези страхове. Въпросът е как можем да разберем корена на този проблем? Има усещане, че не съвсем го разбираме, а през цялото време от нещо се страхуваме. Защо?

Това ни пази. То не ни позволява да правим глупости, да си причиняваме вреда, помага ни да съхраним живота си, съществуването си. Ние така си говорим на децата: „Пази се, гледай, бъди добро момче, не ходи там, за да не ти навредят, той е лошо момче, не се приближавай до него, там има полицай“ – и така нататък. През цялото време учим децата си да се страхуват.

Виждаме това по същия начин и в природата, при животните. Да речем, някоя лъвица води малките си на разходка, за да ги научи на мъдростта на живота някъде в саваната, и ги учи на всички необходими неща. Преди всичко това са неприятни и опасни за живота неща. А едва след това ги учи как да си набавят прехрана, но докато са малки и тя им набавя прехраната, ги учи само на едно – как да се страхуват, да се страхуват от реални неща и да не се страхуват от илюзорни опасности.

Страхът се намира в основата на природата на човека. Той се дели на няколко вида. Страх пред този свят, тоест че на мен или на близките ми може да им бъде зле – източниците на този страх се намират около човека в този свят. Страх пред отвъдния свят, съда и наказанието. Страховете и тревогите в нашия свят наброяват над 700 вида.

Тъй като сме егоисти, състоим се от желание за наслаждение, нашето желание за наслаждение през цялото време се страхува дали ще успее да се насладя, дали ще имам всичко, което искам, поне отчасти, по някакъв начин, дали ще страдам. У мен винаги има страх дали ще се чувствам зле. Тоест това усещане е основополагащо и на този фон се разгръщат всичките ни действия, планове, програми, постъпки. И хората много страдат.

На ниво възрастен е разбираемо, както обяснихте, че съществуват различни видове страх заради това, че на моето желание за наслаждение може да бъде причинена някаква вреда – това е най-обикновеният страх. И той е страх от най-ниско ниво. И по-нататък има все по-високи страхове. Но откъде идва страхът у детето, нали то не знае какво ще стане на този свят или какво ще стане по-нататък?

Може смело да се говори за предаване на информация от поколение на поколение заедно с капката семе и майчиното вътрематочно хранене. Защото на всички е видно как следващото поколение е по-развито и по-готово за новия свят, дори повече от онова, което го е родило. Така, ако не поправяме своите страхове и проблеми, ги предаваме от поколение на поколение и те се повтарят у нашите потомци. И нещо повече, тези проблеми, очевидно, се натрупват от поколение на поколение. Намираме се във все по-непоправено време, във възприятието за света и живота – все по-лошо, отколкото преди. Затова виждаме, че младото поколение бяга от живота. То развива за себе си различни изкуствени обвивки, не желае да бъде свързано с прехраната, децата, парите, промишлеността. То бяга в по-изкуствени области. Не случайно изобретихме Интернет – не случайно младото поколение разви за себе си такава изкуствена среда, такава среда, в която може да се намира, за да избяга не само от страха, а изобщо от нещо неизвестно. А там те се усещат така, сякаш живеят там. Те не просто се свързват с Интернет, за да го използват, а просто отиват там, като в друг свят. И това е резултат от страховете и тревогите, които иначе биха ги завладели.

Съществуват няколко психологически причини за страховете. Една от тях – поведенческа, гласи, че човек се ражда като чист лист и всичко, което преминава, всичко, което пишем на този лист през живота, е онова, което той ще стане в крайна сметка.

Бих казал, че съществува комбинация от две причини. Когато човек се роди, в него, като в капка семе, вече има цялата информация за бъдещия човек, който започва да се развива. Разбира се, има неща, които се намират в основата, които не можем да променим, те така и ще се развиват. Но много зависи и от обществото, от средата – доколко и кои неща ще се развият повече, в каква връзка помежду си и дали ще успеем да разкрием тази връзка. Съществува твърда структура, човекът излиза на бял свят като отпечатък от печат. Но как ще се развие в него всяко свойство и връзката между тези свойства зависи от обществото, от заобикалящата среда. Затова, ако успеем да организираме за човека правилна среда, няма да виждаме хора с такива проблеми от фобии, каквито има днес. Уверен съм, че правилното възпитание в подходяща среда ще ни помогне да се отървем от тях.

Какво е правилно възпитание?

Среда, която дава на детето усещане за увереност и поръчителство. Човекът е обществено създание. Той толкова зависи от обществото, че няма никакъв проблем обществото да му компенсира всички недостатъци, които усеща, изпитвайки страхове. Това се отнася дори за такива страхове като страха от затворени пространства или страха от височина. Обществото може със своите примери да даде на човека такива модели, че той да получи от средата нейното отношение към тези страхове и да престане да се страхува.

А какво да се прави, ако става дума за родители, които много страдат от това, че не могат да помогнат на детето си? Дойдох в поликлиниката с детето си и там бащата крещеше на своя тригодишен син да престане да се страхува. Погледнах на това от професионална гледна точка и си помислих, че този баща не разбира корена на проблема, страданията на детето. Какво може да му се каже, за да проникне в това разбиране?

Вие, психолозите, трябва да провеждате уроци по телевизията, отворете телевизионен канал и излъчвайте програми, обучавайте родителите, направете го добре, приятно и привлекателно, обучавайте как да се възпитават децата. Питам се защо трябва да гледаме по телевизията различни ужаси и да слушаме какво се говори там? Нима това е по-важно от това да станеш добър родител? И учители, и психолози, и адвокати – организирайте свой канал. Защото онзи баща, който страда от това, че детето му изпитва страхове, разбира се, ще включи канала, където може да получи обяснения. На този канал трябва да има и обяснение какво да се прави с детските страхове, как да се живее в обществото.

Какъв правилен подход към страховете трябва да развиваме у детето, какво обяснение трябва да му дадем?

Родителите не са способни на това. Трябва да организираме за децата добра среда, да поставим детето в група, в спортен отбор, за да може там, с подкрепата на своите другари, да придобива увереност.

Има деца, които са по-податливи на страхове в сравнение с други. Каква е причината?

Казахме, че страховете се намират в основата на творението, в нашето желание за наслаждение, което е материалът на творението. При чувствителните хора още в детството се забелязват отклонения, защото колкото по-развити са желанията, толкова по-голяма е възприемчивостта у хората, а оттам и опасенията при острото усещане на заобикалящата реалност. Известно е, че големите личности в детството си са страдали от някои отклонения. Усещането за реалността винаги идва заедно с подсъзнателен или осъзнат страх за онова, което усещам: „Добро ли е това или лошо? Няма ли да причини вреда?“

Трябва да се уважава този страх, защото без него бихме се разрушили незабавно. Тоест трябва само да знаем как да работим с него. Няма лоши страхове. Няма такива страхове, които трябва да прогоним или приспим. Правим това от неумение да ги използваме правилно. Ако има някакъв страх, някакъв проблем, човекът трябва да се издигне над него.

Аз трябва да се издигна над страховете, да видя, че раста благодарение на страховете, проблемите, недостатъците, опустошеността, безпомощността – именно над тях. Издигам се над тях, защото важността да се издигна над собствената си природа ме привлича и става най-главното. И тогава в тези страхове ще видя помощ.

Може ли това да се обясни на дете?

Не. Но не бива да потискаме страховете директно. Трябва само да ги компенсираме с помощта на обществото.

А какво да се прави с онези деца, които от нищо не се страхуват – наистина краен случай?

Да, това наистина е страшно. Това е още по-голям проблем от страха. Виждал съм как такова дете хвърля чантата си на пътя и тича след нея. И да става каквото ще. Тоест то знае, че могат да го прегазят, но с това желае да изпита съдбата си. Тук има друг проблем, по-дълбок: търсене на своята съдба и изпитването ѝ. Вътре в нас има такова стремление, произтичащо от липсата на контакт с нещо по-висше, и с такава постъпка детето хвърля предизвикателство на съдбата.

В психологията съществува такава тема, когато се говори за деца, на които им е трудно да приемат обществените рамки. Тоест това е свързано с това явление.

Възможно е да не желаят да приемат общото отношение към живота. Те желаят да усетят неговата програма за управление, отношението на живота към тях самите.

В една от беседите казахте, че страхът развива човека. Това много ме учуди. Търсих в литературата, но не открих причина за това.

Работата не е в самия страх, а в това как се отнасяме към него. Завист, омраза, честолюбие, измама – всичко, което е в нас – с всички тези свойства, наклонности, добри или лоши, можем да управляваме правилно и добре, защото нищо в нас не е създадено напразно или за да ни причини вреда. Всичко това е, за да се научим да го управляваме правилно.

Затова трябва да управляваме страха, без да го потискаме, а насочвайки го в нас, трябва да се издигаме над страха. Той ще става по-висок, а ние ще се издигнем още по-високо над него.

Казвате, че трябва да се издигнем. Не разбирам какво значи да се издигнеш. Как правилно да се каже на човек какво означава „да се издигнеш“?

Всичките си свойства човек се учи да реализира правилно. Той ги управлява, а не те него. И тогава той разбира защо те са създадени в него от природата.

Да обобщим. Говорихме за страха, за това, че трябва да се научим да го използваме правилно. Страхуваме се на материално ниво, когато не умеем правилно да си служим със страха, но ако успеем да си „поиграем“ с него, ще открием в него инструмент за управление на нашия егоизъм. На практика децата, които се страхуват, трябва да се поставят в групи, спортни кръжоци, за да могат, играейки, да получават увереност от околните. И по същия начин трябва да ги обграждаме с топлина и любов у дома. А за да помогнем да се издигнат над страха, трябва да говорим с детето за това доколко страхът ни развива. Да не се концентрираме върху онова, от което се страхувам, а да се опитваме да разберем, че това усещане има ключова роля в моето развитие и трябва да ме издигне до по-добро състояние.