Раждането

Днес ще поговорим за нещо, което има пряко отношение към живота на човека, за първия етап в неговия живот — за процеса на раждането. Разказахте за това, че зародишът има голяма способност за възприятие, а също и за връзката, която се формира между него и майката, чрез която той вече получава достъп до заобикалящата среда, макар още да се намира в нейната утроба.

Още докато е в утробата на майката, зародишът има възможност да бъде свързан с цялата заобикаляща я среда, и по този начин се подготвя за срещата със света като цяло.

Разбирането за това идва постепенно, тъй като в съществуването на такова удивително продължение в научните среди все още не се вярва достатъчно. И нещо повече, психологията говори за майката като посредник. Но всъщност тя става посредник между зародиша и света много по-рано.

Добре, тогава може би да започнем със родилните контракции? Имат ли те някакво особено значение от духовна гледна точка? Известно ни е, че медиците смятат, че раждането започва плодът.

Той отделя определени хормони, които всъщност способстват за началото на процеса на неговото раждане.

Бих искал да добавя още нещо за връзката на зародиша с външния свят посредством майката. Тук не става дума само за заобикалящата среда. Защото впоследствие, през всичките години на израстване, започвайки от кърмаческата възраст и нататък, в крайна сметка той вижда живота през очите на своите баща и майка, тъй като възприема техните впечатления от живота и приема техните ценности. Да се освободи от това вече няма възможност. Разбира се, после обкръжението, приятелите, дворът и може би още нещо оказват върху него своето влияние, но във всеки случай това става вече върху онова, което е положило основата на неговото възприятие.

В психологията има паралелни понятия, говорещи както за схема на бащата, така и за схема на майката. Но досега никъде не се е споменавало за периода преди раждането. Този аспект е съвсем нов.

Мисля, че скоро ще открием това, тъй като сега тази област на познанието се развива с доста голяма скорост. Що се отнася до родилните контракции — те се предизвикват от майката, която сякаш иска да изгони плода. Но тя иска да направи това при условие, че зародишът установи своята готовност за съществуване навън. Той наистина отделя определени вещества и вече е в положение „с главата надолу“, оказвайки натиск върху шийката на матката, за да излезе навън. Той наистина желае да се освободи от своето състояние и да напусне майката, защото вече не е способен да получава чрез нея съществуване.

Въпреки че се намира на удивително място, наречено „лоно на майката“.

То вече става враждебно спрямо него.

Затова, ако плодът не напусне утробата на майката след 40-ата седмица от бременността, положението се смята за опасно.

Неочаквано се появяват изтласкващи сили, противоположни на онези задържащи сили, които бяха през всички дни на бременността. Защото, ако преди лоното на майката е предпазвало плода, без да престава да се грижи за него, само за да остане той вътре, сега то става „враждебно“ спрямо него и е длъжно да го изведе навън. Сега за първи път виждаме как силата на любовта на Висшия (майката) по отношение на низшия (детето) сякаш се превръща в своята противоположност.

За да го изгони?

Да, и благодарение на това плодът придобива сила на противодействие, която му предава майката, и е способен да съществува самостоятелно извън нея. Това става именно защото той усеща от нея този подтик, а именно как силата на нейната любов се облича в сила на натиск. Нейното отблъскване става сякаш враждебно, и с това тя му предава още една линия на поведение. И тази „отрицателна“ сила също му служи за добро.

Младенецът преживява множество впечатления. Психологията много се занимава с впечатленията на младенеца. В нея се придава голямо значение на факта, че намирайки се в утробата на майката, младенецът е бил стеснен и е усетил натиск от всички страни. По същество той няма друг изход.

И благодарение на това той излиза в света. От майката също се изискват големи сили и огромен натиск. Детето получава добавка от егоизъм и затова може да съществува извън утробата на майката и да се противопостави на враждебната среда. То получава също всички мъки на раждането и отношението на своята майка, нейното свойство на преодоляване, и усеща прилив на мощна сила. А значи, вече е готово за съществуване извън нейния организъм. Към това може да се добави още, че по време на раждането отворената тръбичка (пъпната връв) се затваря, а затворената (устата) се отваря. „Уста“ на зародиша е пъпната връв, а човекът получава храна през устата. Така в тялото на човека има няколко места, посредством които се осъществява връзка и напълване от други тела: през устата, през пъпната връв, през родовия път. И зародишът сякаш се издига от мястото между краката на майката до нейната гръд. И там се храни с майчиното мляко. Да, той преминава на кърмене и започва да е свързан с нейната гръд. С други думи, нивото на гръдта е вече друго ниво на връзка с майката, на което нейната кръв се превръща в мляко.

Връзката с майката придобива по-висш информационен характер: в майката кръвта се превръща в мляко, преминава в детето, и отново в него млякото се превръща в кръв.

От целия този процес следва еднозначна препоръка, че раждането трябва да протича по естествен начин.

Да, известно е, че както за майката, така и за плода това е полезно за здравето, въпреки цялата болезненост на този процес.

Какво точно става по време на този процес?

Отделяне на хормони, обмен на сили. Така за дете, родено чрез цезарово сечение, може да се каже, че в известен смисъл сякаш не се е родило, тъй като не е преминало през естествения процес на раждане. Точно така и майката се намира в състояние, сякаш още не е родила. Защото тя не се е освободила от плода самостоятелно, не е упражнявала натиск върху него и не го е изтласкала навън. С други думи, и двамата все още се намират в непълна връзка.

Във външна връзка?

Не, получава се точно обратното — в прекомерно вътрешна. И това пречи на развитието на детето и същевременно се отразява по някакъв начин на по-нататъшното отношение към него от неговата майка.

По този повод точно съществуват мнения на психолози. Защото има много процеси, протичащи в родовия канал. Още преди жената да усети болки, младенецът преминава през множество състояния, придвижвайки се през нещо, подобно на менгеме. Има описания на много от тези процеси, включително физическите. Например се отварят кожните пори, или зародишът излиза от състоянието „риба“ и белите му дробове започват да се развиват. Психолозите казват, че родовият канал е първото място, в което той попада, излизайки от водата, където не е имал усещане за границите на своето тяло. И изведнъж, оказал се стиснат, младенецът много добре усеща границите на своето тяло, благодарение на тесния допир с вътрешната повърхност на родовия канал. Този контакт по време на придвижването предизвиква у него първото усещане за състоянието, в което вече се намира навън, а не във водата, разкрива му първите вътрешни усещания и изгражда схемата на тялото, която впоследствие се развива.

Да, той започва да привежда в действие всички сетивни органи.

И ето, той се е родил! Как според Вас — трябва ли да се разделя новороденото от майката веднага след раждането? Днес в болниците съществуват различни подходи, противоположни на естествения: незабавно да се положи младенецът върху корема на родилката.

Разбира се, новороденото трябва веднага да се положи при майката, той трябва да усеща само нея, необходимо е да усети майката, нейния мирис, при това незабавно, преди всички процедури — първото докосване до майката. За детето това първо усещане на света — усещането за майката — е крайно необходимо, както при животно. — В това отношение психологията напълно е съгласна с Вас. Тя отбелязва развитието на усещанията за мирис и допир при младенеца. Много жени се вълнуват от въпроса: „Трябва ли новороденото да спи заедно с майка си?“

Препоръчвам да вземем пример от животните. Защо не се учим от тях? С какво се различаваме от тях? Нали според тялото си принадлежим на животинското ниво. Затова, разбира се, младенецът трябва да бъде до майката, да спи до нея. До двегодишна възраст той трябва да усеща майката и, евентуално, нейните помощнички.

Какво трябва да бъде възприятието на младенеца за ролята на бащата?

Само чрез майката. Той не оказва влияние върху младенеца, нито по време на бременността, нито след неговото раждане. Няма никаква връзка с него, никакви контакти. Всички отношения между тях са възможни само чрез майката. Той може да бъде наблизо, но не повече от това.

Има ли значение подкрепата на мъжа по време на раждането, в хода на самия процес?

В природата такова отношение не съществува. Известно ни е, че в ролята на помощнички на родилките винаги са изпълнявали жени-акушерки, а мъжете никога не са се приближавали до мястото, където жената ражда.

През първата година от живота на детето у него настъпват особено големи промени…

Разбира се, виждаме на себе си, че в мярата на нашето израстване у нас настъпват все по-малко промени. Така че несъмнено наблюдаваме тези промени през първата година от живота на детето, на възраст от няколко седмици и дори няколко дни. Ние също желаем да виждаме тези промени. А после вече само веднъж седмично настъпва някаква малка промяна, да речем, при достигане на детето до една година, а на възраст от две години промените стават по-рядко, вече веднъж месечно.

В психологията изследвания на това явление има основно при Е. Ериксон, психолог в областта на психологията на развитието. Той описва цялото развитие на човека, започвайки от периода на кърменето и до старостта, разделяйки го на 8 етапа. Ериксон беше първият, който заговори за целия жизнен път като за вид развитие. Но той разделя първите етапи на година, две години и три.

Ние определяме периода на кърмене от раждането и до достигане на двегодишна възраст. И следващите етапи, започвайки от три и шест години.

И така, днес говорихме за важността на естественото раждане, за важността на болката в процеса на раждането, за състоянията, през които преминава зародишът, за неговото развитие, за връзката с майката, за преминаването на тази връзка на по-високо ниво.