Разделно и съвместно възпитание

Днес ще говорим за възпитанието на момчета и момичета, ще се опитаме да осветлим всестранно тази непроста тема и да отговорим на въпроса дали това възпитание трябва да бъде съвместно или разделно. Всъщност отдавна мислим за това как да възпитаваме истинска личност, опитваме се да работим с групи деца. В самото начало на тази работа помолих да се потърсят резултати от изследвания на тема различията в развитието и възпитанието на момчета и момичета, и за огромна моя изненада такива изследвания просто не се намериха.

Да, наистина, почти няма такива. Прегледах всичко, което успях да намеря. За разделното възпитание, за неговите предимства или недостатъци изобщо няма нищо. Пък и примерите за такова възпитание са много малко, защото навсякъде децата предимно са заедно. Има изследвания за личностното развитие на момичетата и момчетата, но само индивидуално, никъде не са изследвани групи от момчета и момичета. Струва ми се, че липсва разбиране защо всъщност е необходимо разделно възпитание.

А защо е нужно съвместното?

Защото то съответства на идеята за равенство.

Да, но дори и всички да сме заедно, пак съществуват различия между мъжете и жените: в избора на професия, в различните наклонности, стремежи и така нататък. В много области мъжкият и женският подход се различават значително.

Но днес дори това се опитват да скрият, например на работното място…

Защото в това има интерес, а не защото няма различия.

Струва ми се, че е имало някакви изследвания за различията в мозъка на мъжете и жените, но резултатите някак бързо бяха скрити

Още по време на следването си бях чувала за изследвания на развитието на мозъка при мъжете и жените и математическите способности на двата пола. Установено било, че от 12-годишна възраст нататък момчетата показват по-високи резултати по математика. Опитвали са се да обяснят това с разликата в методите на възпитание и обучение, с отношението на обществото, което повече насърчава момчетата към учене, но много бързо всичко това започнало да се потулва. Струва ми се, че учените просто се страхуват…

Страхуват се да надникнат по-надълбоко и да разкрият причините. В това се проявява цялата несериозност на нашия подход към въпроса. Изглежда, че възрастни хора, разбиращи живота, би трябвало да разбират и разликата между мъжа и жената, и различното предназначение на всеки от половете като цяло, и във възпитанието на децата в частност. Но вместо това започват да крият нещо.

Може би не съвсем разбират, затова и играят игри.

Работата не е в това, че не разбират, а в това, че не искат да разберат. Особеността на методиката на интегралното възпитание е именно в това, че тя се стреми напълно да разкрие всички различия, а после да съедини заедно тези разкрити противоположни свойства. Именно в такова съединяване на противоположностите се ражда хармонията на природата и именно то е оптималното за всяко от свойствата, защото в природата всичко в крайна сметка се свежда до едно-единствено свойство. Ако разглеждаме мъжете и жените поотделно, разбира се, всеки има своите предпочитания и особености, но ако от самото начало нашата цел е да разкрием различията, за да ги съединим по най-добрия начин, тогава тази противоположност няма да предизвиква у нас страх.

От историята знаем, че в предишните поколения, дори в семействата на нашите дядовци и прадядовци, е имало много малко грамотни жени. Тяхното образование и възпитание съществено се е различавало.

Да, това е продължило хиляди години и е резултат от такова развитие на егоизма, което поставя мъжа над жената. Но ако искаме да вървим по пътя на поправянето, съвсем ясно е, че не може да има друг подход освен взаимното допълване. В това взаимно съединяване всеки трябва да внесе онова особено нещо, което съществува само в него.

Тоест във всеки случай обединението и взаимното допълване са основната задача. Какво означава това обединение?

Това е такова взаимно допълване, при което чрез мъжа жената и чрез жената мъжът могат да постигнат единение в обществото и да усетят съвършенството на битието.

Нека обясним поетапно.

В нашето възпитание трябва да доведем човека до такова състояние, в което той осъзнава своята висока мисия в този свят, разбира, че може да излезе извън пределите на животинския живот, да се издигне до ниво на интегрално единение с цялата природа и да усети другата, скрита от нас част от действителността. Човекът трябва да знае, че именно това издигане ще му даде усещане за пълен и вечен живот. Всичко това може да бъде постигнато в този свят, ако правилно използваме средствата, които са ни дадени. А основното място, където човек може да прилага усилията си, е именно във взаимоотношенията между мъжа и жената. Точно както в този живот чрез връзката между мъжа и жената се ражда ново поколение, така и духовното съединение на мъжа и жената ражда ново, по-високо стъпало на усещане за хармония, на което те заедно се издигат.

Как да възпитаваме в момчето мъж, който разбира своето мъжко предназначение, а в момичето — жена? Бих искала първо да задам още един въпрос. Мъжете и жените трябва ли да стигнат до една и съща цел?

Да, но заедно, в единение един с друг.

Тяхната висша цел е една и тя се постига чрез обединение в нашия материален свят?

Да, само съвместно.

Но днес в обществото има различни възгледи за отношенията между половете. Например, има жени, които не искат да се омъжват и дори решават да имат дете без съпруг.

Те могат да бъдат разбрани.

Те не чувстват необходимост от мъж в живота си. А Вие казвате, че е абсолютно задължително мъжът и жената да се съединят заедно.

За постигането на духовност това е необходимо. Природата няма да ни позволи да се развиваме без това. Ще страдаме много заради несъответствието си с природата именно в семейния живот, тоест там, където трябва да се роди новото духовно стъпало.

Тоест човек все пак е длъжен да създаде семейство.

Да, но семейство в неговия поправен вид. Има мъжки и женски образи, противоположни сили, които, въпреки своята противоположност и благодарение на нея, се съединяват заедно, и резултатът от това съединяване е раждането на ново стъпало на нашето съществуване.

Все пак бих искал да поговорим за възпитателния аспект на тази тема. Може ли да се каже, че неправилният подход към възпитанието на момичетата и момчетата именно води до такива отрицателни явления в обществото като многобройните разводи?

Дори и да изключим цялото неправилно възпитание, пак бихме стигнали до състоянието, в което сме сега. То е обусловено от нашата природа — от гордостта, от желанието да властваш над другия, особено над другия пол. А усещането за собствената зависимост от него допълнително подтиква, засилва желанието да се освободиш и да усетиш власт. Всичко това е резултат от растящия ни егоизъм. Затова правилното възпитание трябва да започва от най-ранна възраст. Трябва да внушим на децата, особено на момчетата, разбирането, че жената заема много важно място в живота. Но трябва да се разбира, че важното не е само продължаването на рода. Ясно е, че без жени човечеството просто ще измре. Но жената не е инкубатор за износване на ново поколение. В днешния ни живот, устроен за удобството на егоизма, мъжът наистина не се нуждае от жена. В супермаркета може да си купи готов обяд, битовата техника ще свърши цялата домакинска работа. Днес мъжът дори може да си позволи да бъде баща и да не живее заедно с децата си — това се случва навсякъде. И се оказва, че прекарва по-голямата част от денонощието на работа, а през останалото време продължава да играе игрите на този свят, оставайки цял живот дете. Той дори по детски остава по-привързан към майка си, отколкото към съпругата си. И всичко това е резултат от неправилно възпитание.

Но щом казваме, че във възпитанието е много важно единият пол да разбира значението на другия, защо тогава Вие се застъпвате за разделно възпитание?

Именно затова.

В какво тогава е неговото предимство?

Трябва да разберем една закономерност: колкото повече отделяме противоположностите и ги изучаваме, толкова по-лесно ни е да разберем как по най-добрия начин можем да ги съединим и какво придобиваме чрез съединяването. Казано е: „Предимството на светлината е от тъмнината“, тоест трябва да поставим противоположностите една срещу друга, да разберем в какво се състои тяхната противоположност и защо са създадени такива. Винаги в едната форма има нещо, което липсва в другата, а другата притежава онова, което напълно липсва в първата, и затова нито една от тях не може в крайна сметка да постигне успех в нищо, ако не допълни своите свойства със свойствата на втората, противоположна на нея форма. Това още трябва да го обясним на хората. Всички болести на съвременното общество — депресии, наркотици, душевни заболявания — в основната си част произтичат от това, че мъжете не получават необходимото допълване от жените. Мъжът се нуждае от подкрепа, одобрение, помощ, от усещане за дом и семейство. А вместо това остава до края на дните си зависим от майка си.

Имате предвид биологичната майка?

Няма значение дали е майка, или съпруга. Той е зависим от жената, която е до него. Не е толкова привързан към Бащата, колкото именно към майката и жената. От жената получава потребност, желание, предава ѝ и получава от нея. Мъжът съществува между две жени — майка и съпруга, а понякога и трета — тъща. Благодарение на това свое положение той може да осъществява съединяването на противоположностите и само по такъв начин може да съществува и да се развива духовно — между две женски сили. Оттук става ясно колко много и в нашия свят мъжът се нуждае от подкрепата на жената.

Не ми е ясно по какъв начин разделното възпитание може да способства за разбирането на такова висше взаимодействие, каквото Вие сега описахте?

Изградихме за себе си изкуствен свят с всевъзможни удобства и играчки за възрастни и съществуваме в него изкуствено. Живеейки в такъв свят, ние в течение на много години натрупвахме, отглеждахме в себе си огромно вътрешно желание за нещо висше — толкова дълбоко усещане за нещо липсващо. Днес това се проявява в голямото количество депресии, в бягството в наркотиците, във вспишките на агресия, в самоубийствата и в другите явления на съвременния свят. Трябва да разберем в какво се крие коренът на всичко това. А коренът е в това, че човек се чувства като малко зъбно колело в огромен механизъм, както още показваше в своите филми Чарли Чаплин.

Малко и самотно зъбно колело, тоест чувството за самота тук има много голямо значение.

Намирайки се в такова състояние, нито мъжът, нито жената могат да разберат цялата важност на правилните отношения и високата цел на своето съединяване. Ние не сме възпитани в този дух. Днес мъжът не може да бъде с една жена, да живее в едно семейство, заедно с децата, макар че по природа е създаден точно за това.

Мъжът е създаден така?

Човекът не е създаден нито за самота, нито за постоянна смяна на партньори и семейства.

В миналото бяха популярни разсъжденията на биолозите за това, че в мъжа по природа е заложен стремежът към максимално разпространение на семето, и това лежи в основата на неговата полигамност. Оттук идват всички модни теории, които оправдават поведението на съвременните мъже.

Това е вярно, но изобщо не означава, че на мъжа не му е нужен дом. У него има най-силен инстинкт да има своя жена, свой дом и семейство.

В допълнение.

Да.

Интересно е, че днес има немалко изследвания за растящата самота сред жените и свързаните с това депресии. Може ли да се каже, че същото се случва и с мъжете?

При жените това се проявява повече, защото предназначението на жената е семейството и децата. По природа тя иска да бъде до мъжа и този стремеж у нея се проявява много по-силно. Жената все пак се нуждае повече от семейство. Мъжът остава дете, дори когато порасне. Той по детски продължава да играе и в играта забравя за всичко останало. А у жената от най-ранна възраст започва да се проявява желанието за семейство и дом. Въпреки че днес обществото помага на жената и я настройва към самостоятелност, независимост от мъжа, природата не може да бъде излъгана, и вътрешният женски стремеж да бъде до мъжа и да създаде семейство е незаменим с нищо. Затова жените са много по-потиснати, въпреки всички онези възможности за развлечения и разнообразни занимания, които днес им предоставя обществото. В крайна сметка всичко това служи само за да запълни някак усещането за празнота, породено от липсата на семейство.

Тоест Вие смятате, че и двата пола днес усещат вътрешна празнота и именно към това трябва да насочим възпитанието?

В най-близко бъдеще ще бъдем длъжни да решаваме този проблем.

Да го решаваме именно с помощта на възпитанието.

Да. Това може да се прави още отсега, например чрез телевизията. Нужни са възпитателни предавания, насочени главно към децата от най-ранна възраст, в които да обясняваме на децата, а и на възрастните, че правилните отношения са взаимно допълване.

Но все пак защо е необходимо разделното възпитание, за да се стигне в крайна сметка до допълването един на друг? Какво трябва да бъде възпитанието, за да не съществува онова усещане за самота, което е налице днес у мнозина?

Тъй като днес възпитанието е безполово, а и изобщо не е възпитание, а само образование, се оказва, че мъжът няма никаква отговорност, сменя жените и не чувства необходимост от постоянна спътница в живота.

Също както се сменят учителките му в класа.

Възможно е и така да е. Той не чувства разликата между отделните жени. И такова подценяване и пренебрежение към жената се раждат именно от съвместното пребиваване на момчета и момичета в училище. Ако бяха разделени, щяха повече да ценят противоположния пол, щяха да се стремят към него, да усещат неговата особеност и различие от себе си. А сега това някак е станало обичайно…

Тоест някак от само себе си разбиращо се и неинтересно?

Нивото на интерес зависи от възпитанието, но самото намиране заедно заличава особеността на противоположния пол…

Смята се, че при съвместното обучение децата могат по-добре да опознаят, да разберат едно друго. Аз например бях чувала как момичета петокласнички, говорейки за момчетата в своя клас, се изказваха за тях доста отрицателно, но въпреки това бяха увлечени в обсъждането на това как се държат момчетата, как изглеждат, какво говорят, каква реакция предизвикват и така нататък. Смята се, че това им дава възможност да се изучават едни други.

И какво извличат от това? Каква полза от такова изучаване, ако после не могат да изградят семейство, ако мъж на 30 години не престава да сменя жени, не желае да създаде семейство, защото не разбира за какво му е? Каква полза от такова взаимно изучаване? И ако започнете да разпитвате такъв мъж, ще се убедите, че той изобщо няма никакво разбиране за жената.

Значи Вие смятате, че не постигаме истинско изучаване и разбиране.

Не, разбира се. И жените не разбират мъжете. За да се разбере наистина другия пол, трябва да има възпитателна работа. Това е много непросто. Тук е нужен подходът на психолог, поглед отстрани върху света на мъжа и на жената, разбиране в какво се състои тяхната естествена противоположност. На нещо ги учим, но не даваме правилния подход и не обясняваме, че крайната цел е допълването едно на друго.