Фантазии и вълшебство – начало

Днес ще говорим за детските фантазии, за тяхното място в живота ни, за това как правилно да работим с тях, къде могат да се крият проблеми и как да ги избегнем. А от друга страна – как правилно да развиваме фантазията у децата. Във всичките ни разговори Вие казвате, че на детето трябва да се казва истината за реалността, в която съществува. А как да се отнасяме към фантазиите, към въображението?

Отрицателно. Защото това, което наричаме фантазии, е или приказки, в които животните или растенията говорят на човешки език, или филми, в които се появяват извънземни и други подобни. Може би могат да се използват в някаква философска форма или като алегория, но когато поднасяме на детето такава картина, представяме му живота по този начин във филми, игри, спектакли, то ги възприема реално, сериозно. Това сякаш се отпечатва в мозъка му, отлага се в паметта му. То приема това като стереотипи на нашия свят, не различава реалността от фантазията, за него всичко е истина.

Но това зависи от възрастта.

Има деца на 30 и на 40 години… И казвам това сериозно: всичко, което човек получава от своята среда, въздейства върху него, и в известна степен той възприема това като реални явления. Затова във възпитанието е забранено да се разказват фантазии, явления, които нямат реална основа.

Но Вие не говорите за въображение, а за фантазии, за неща, които не могат да съществуват в реалността.

Искам да кажа, че не ни е позволено да внасяме в света на детето нереални форми.

Форми на мислене или някакви несъществуващи неща?

Да, и всякакви образи, като например Слънцето да разговаря с Луната, или растенията и животните – помежду си. Такова нещо не се случва и не бива да се представя на детето!

И това няма ли да разруши цялото му развитие?

Това е лъжливо развитие, което води до различни фантазии, до неща, каквито няма в реалността. Затова днес живеем в илюзии, вярвания, страхуваме се от някакви мистики: дали бродят сенки, дали в къщата живее призрак и трябва да се пречисти, преди да се пренесем в нея. Трябва да се издигнем над тези представи, в които се заплитаме вече хиляди години.

Казвате, че това поражда илюзии?

Това поражда такива илюзии, че без сами да го осъзнаваме, приемаме всички тези неща и действия за реалност. В известен смисъл вътре в себе си играем с тези образи и дори ги внасяме в отношенията помежду си. Виждаме как говорят децата ни, подражавайки на различни сценични персонажи. Същото се случва и когато разказваш на детето как вълкът разговаря с овцата, или човекът – с дървото. То точно така го възприема: струва му се, че може да се разговаря с вълка. Помни, че така са му разказвали. И това остава в подсъзнанието му за цял живот.

И какво се случва с него, когато се сблъска с истинската реалност?

За него не съществува истинска реалност – за него това е истина, той мисли, че всичко наистина е така.

Но нали той вижда, че не е така?! Повечето петгодишни и шестгодишни деца живеят активно в съществуващата реалност и нямат никакъв проблем с нейното възприемане.

В тях все пак съществува това противоречие. Виждам как хората водят децата си в зоопарка и им разказват всички тези глупости.

Може би това е своеобразно разочарование?

Това не е разочарование, а измама!

От гледна точка на детето. Нали то е очаквало маймунката да му проговори…

Точно маймуната изглежда единствената, която би могла да разговаря с нас, тя най-много прилича на нас. Но детето вижда, че зайците не говорят и мишките не помагат на Пепеляшка. И това е проблем…

Пък и самата Пепеляшка е проблем.

Защо?

Защото трябва да разговаряме с детето за реални неща, като с възрастен. Иначе това създава у него всякакви илюзии. Гледали ли сте филма „Хубава жена“ (за проститутка, повторила щастливата история на Пепеляшка)? Психолозите твърдят, че този филм е довел до увеличаване на проституцията в Европа с 13% сред непълнолетните.

Защото това е толкова романтичен филм!

Психолозите твърдят, че 12-13-годишните момичета, гледали този филм, са видели в него красив и лесен път към успеха. И тъй като по онова време филмът е бил изключително популярен и е бил гледан от милиони хора, той е довел до такива катастрофални последици. С други думи, трябва да разберем, че човек възприема всичко, което му показват, като правдива история.

На всяка възраст?

Дори ако е възрастен човек – и той е като дете. Знаете колко обичат възрастните да гледат анимационни филми…

Това е голямо удоволствие, като игра…

Това е игра. Но не разбираме до каква степен това изгражда у нас лъжливи представи. Само не си помисляйте, че искам да премахна всичко красиво и приятно от живота ни. Съвсем не. Но трябва да намерим ново съдържание, което да не се основава на измама.

Подготвяйки се за разговора, малко анализирах всички тези неща и ми се струва, че днес се наблюдава своеобразна „инфлация“ на вълшебството в детските приказки. Вземаш някаква книжка и тя изведнъж започва да блести и да преливa в ръцете ти… Това се случва на всички нива, непрекъснато се говори за чудеса. И мисля, че по този начин родителите търсят начин да покажат на детето, че то живее в чудесен свят.

Все още имаме много какво да поправим в прехода от индивидуалния, егоистичен свят към общия, алтруистичен…

Искам да обсъдя с Вас една от теориите на психологията. В много курсове съм изучавала, че с помощта на народните приказки могат да се покажат всевъзможни вътрешни конфликти, присъщи абсолютно на всички деца. Най-често тези приказки разказват за това как главният герой преодолява различни препятствия. При това в повечето случаи техният герой е антигерой – най-малкото момче или най-неуспешният. Но той се справя с всичко, въпреки трудностите, и намира решение. И работейки с деца, виждам как по косвен път това ги развива. Засега им чета приказката, защото още не мога да говоря с тях направо за това…

Но в такава приказка няма никаква измама. Такива примери съществуват. Е, може би почти същите: малко по-малко успешни и изявени.

Но нали в тези приказки съществуват различни дракони…

Ето това вече не е хубаво – нали това е измислица.

Тоест Вие казвате, че трябва да има някаква граница…

Ако това явление не съществува в природата, забранено ни е да го използваме за възпитателни цели.

Тоест може да е разказ за някакъв героизъм, но…

Да речем, ако става дума за човек, който по своя път преодолява различни препятствия и постига успех – колкото искате. Трябва да даваме на детето такива примери. Но не бива да намесваме тук дракони.

Ами ако ги използваме като символи? Да речем, драконът олицетворява някакво препятствие, което е трудно за преодоляване?

Трябва напълно да изключим такива примери от възпитанието. Това води до „поклонение пред идоли“ – вяра в такива сили и образи.

Какво означава това?

Змия разговаря с човека, убеждава го да изяде ябълка от дървото! Забранено ни е да представяме на детето този разказ в такъв вид. А ако все пак го четем, веднага трябва да обясним, че се говори алегорично за нашите свойства, заложени в природата ни. Иначе то ще си остане с представата, че тази змия наистина е съществувала и е имала два крака.

А какво ще кажете за развитието на творчеството у децата? Нали за това те трябва да умеят да фантазират, да си въобразяват нещо.

Но въображението е реална представа за възможни обекти или събития! Аз си представям това, което може да се случи. Това е бъдещето, което ще настъпи след миг или след няколко години. Това е нещо, което се случва в света. Нужно е само да се даде време за развитие и ще стигнем до това.

А как тогава да развиваме въображението у детето?

Трябва да му се дават примери от живота: „Гледай, той е бил малък, пораснал е и е станал летец. А онзи е станал голям учен или изявен спортист.“

Но как мога да науча детето да си въобрази нещо, което никога не е виждало? Нали Вие казвате, че не бива да се откъсваме от реалността? Творческото мислене се основава на това, че вземаш някакви шаблони от този свят и градиш от тях нещо съвсем различно.

Именно така!

Но как да го направя, ако не уча детето да излиза извън стереотипите? Да речем, има животно и има човек. Виждам, че човекът умее да говори, и тогава свързвам двете неща. Излиза, че и животното умее да говори.

Но това е откъснато от реалността!

Тогава как да науча детето да излиза извън това шаблонно мислене? Да го науча да мисли не само за това, което съществува в реалността, но и за нещо нереално? Нали и днес, когато се опитвам да мисля за свят, изпълнен с любов, и за връзката между всички, трябва да си представя нещо, което никога не съм виждала!

Има измама и истина. Съществуват неща, които нямат място в нашия свят. Животното е животно, а човекът е човек. И ако тръгна по пътя, който Вие предлагате, просто ще създам няколко лъжливи истории, приказки. Докато ако дам на детето правилни определения, то наистина ще си представя реални неща и ще се развива прекрасно. Иначе развитието му ще се основава на измама.

Но когато се говори за реалното, всичко изглежда някак сиво и скучно. На мен ми е много по-интересно да си въобразявам, че летя на дракон, отколкото че съм лекар.

Затова всички живеем в илюзии, сами се заплитаме, неспособни сме да разрешим нито един конкретен проблем в живота си. Изискваме определено поведение едни от други, от децата си, определени действия от правителството – чисти илюзии. Ние не сме реалисти! А нали всъщност е точно обратното! Радостта и щастието се намират съвсем близо, но не можем да ги постигнем. Защото „не се пресичаме“ с тях, защото действаме в равнина, далечна от реалността. Съдим неправилно за себе си и за другите хора, за своите съпрузи и деца, за правителството, лекарите. Гледаме на всички през призмата на своите фантазии. Затова нека се пречистим от илюзиите и фантазиите! И тогава ще видим как може да избавим света от страданията.

Откъде у човека възниква това желание и потребност да измисля, да фантазира?

От древните култури.

Но нима фантазиите не са част от природните свойства на човека?

Потребността да фантазираме идва от нашата човешка природа, тя ни помага да се развиваме. Но фантазиите трябва да бъдат като виждане за реално възможно бъдеще, а не за нещо несбъдваемо. Днес едни предлагат фантазии, за да печелят, а други са готови да плащат за тях, за да се откъснат от житейските проблеми.

Но, от друга страна, способността за въображение развива човека.

Ние спорим само за неща, каквито не съществуват в природата! Трябва да приближим до себе си всичко полезно, което съществува в природата, и да се отдалечим от всичко нереално, защото то ни заплита в живота.

Казахте, че една от формите, които могат да се използват, са алегориите. Можете ли да се спрете по-подробно на това? Например, в историята с Адам, Ева и Змията – достатъчно ли е да се каже, че Змията е вътрешният глас на човека? А какво ще кажете за баснята за лъва и мишката? Лъвът отначало пренебрегва мишката, смятайки я за най-слабата от всички, но когато тя го спасява от клетката, той вижда, че и мишката е важна?

Но нали говорим за деца…

Тоест не трябва да ги заплитаме?

Да. Могат да се използват тези примери като символи на две форми на природата: най-силната и жестока (огромния хищен лъв) и най-слабата (малката мишка), за да се покаже как слабият все пак може да се окаже полезен на силния. Но и това е позволено само в определени случаи. Мисля, че не е чак толкова голям проблем да се съгласите с мен, ако започнете да гледате на живота по-реалистично. Колкото повече човек се пречиства от всякакви фантазии, толкова по-вярно започва да вижда живота си. Нали толкова много може да се научи от онова, което съществува наистина.

Как се отнасяте към игрите, които развиват фантазията и въображението? Такива игри са много характерни за децата на 4-5 години. Детето си представя, че е полицай, или лекар, или пожарникар. Нали това е позволено – така ли е?

Несъмнено, дори и ако сега си въобразим, че се намираме на въздушен балон.

Но понякога те си въобразяват, че са герои-победители, силачи. Нали и тогава си представят някакви нереални неща… А има ли разлика между рицар и супермен?

Да, разбира се, има разлика. Защото рицарите ги познаваме от историята, а супермени не съществуват. Но да си въобразяваш, че си герой-супермен, който прелита над различни препятствия или изпълнява какви ли не още нереални трикове…

По мое мнение, суперменът изобщо е опасен! Имало е случаи, при които, гледайки такива филми, хора са скачали от покриви. Един от психолозите, Юнг, е твърдял, че на подсъзнателно ниво у човека съществуват определени символи, да речем, олицетворяващи силата. И често това са животни. Може ли тогава детето, играейки, да си представя, че е например лъв?

Нежелателно е, защото в живота това не се случва, и това отново ще доведе детето, както в началото на разговора ни, до изкривена представа за действителността. Наскоро в Швейцария възрастна жена скочила в ямата при белите мечки, защото от детството си ги смятала за добри – нали са толкова пухкави и красиви, значи и доброжелателни. В резултат на това я спасили по чудо!

И така, нека обобщим. Трябва да говорим с децата само за реални неща и това е желязно правило. Трябва да им разказваме само за това, което може да се случи в живота – всичко останало изкривява възприятието на детето за реалността. Именно когато говорим с тях за онова, което наистина съществува, а не за онова, което го няма, ние им откриваме възможността да опознаят дълбоко съществуващата действителност. И точно това пропускаме днес, разказвайки им всякакви небивалици.