Периодът на юношеството

Продължаваме нашето пътуване през всички етапи на развитие на детето. Днес ще засегнем много важен период — възрастта 9–13 години, така наречения ранен юношески период. Вече говорихме за този етап и за развитието на сексуалността, което протича именно на тази възраст. Но има още няколко аспекта, които бихме искали да обсъдим. — В предишния разговор говорихме за началото на половото развитие и за онова вътрешно напрежение, което се развива у децата. Днес бих искала да продължа разговора за промените в емоционалната сфера на детето през този период. На възраст 9–13 години наблюдаваме у децата неуравновесеност, нервност. При това самите деца обвиняват другите за това и не търсят причината в себе си. Отчетливо започва да се проявява нарастващ стремеж към самостоятелност. Детето сякаш се колебае между зависимост и самостоятелност. Когато в предишните разговори говорихме за възрастта две години, отбелязахме, че детето за пръв път се опитва да излезе от майчините ръце. Приблизително същото се случва и на 9–13 години, но само не на физическо ниво, а в емоционалната сфера. На детето много му се иска в средата извън дома да бъде самостоятелно, но вътре в семейството отново става напълно зависимо. И това създава много трудности и объркване за родителите. Как трябва да се отнасяме към юношата през този период?

Трябва от всяко дете да направим психолог за самия себе си. То трябва да разбира себе си и да осъзнава как го виждат другите хора. Трябва да му показваме неговото поведение, заснето на видео, и поведението на различни хора, от различен пол и възраст, в разнообразни ситуации. Всичко това после трябва да се обсъжда в групата на подрастващите. То трябва да усеща, че го учат на живот и на правилно отношение към него. Обучението трябва да бъде напълно открито, без забранени теми, недомлъвки, укривания, които водят единствено до всевъзможни отклонения.

Тоест то трябва да изучава самото себе си?

Разбира се. Интегралното възпитание разкрива на човека самия него, неговата вътрешна част. А възрастта 6–9 години е особено важно да не се пропусне. На тази възраст се полага основата на целия човек, и това, което той почерпи през тези години, после ще се оформи у него. Защото след това следват годините на половото съзряване, които вече не му позволяват да се съсредоточи върху нищо друго, освен въпросите на пола. А засега може свободно, без натиск да се говори с детето за склонностите и желанията, от които се срамува, и точно сега да се учи на правилен поглед към самото себе си, сякаш отстрани.

Казвате, че трябва да се насърчава и развива способността на детето да се вижда отстрани?

Да. И тогава едновременно по два канала: чрез логиката и чрез чувствата — да се започне обучение по вътрешно изясняване на онова, което наричаме „сладко — горчиво“ и „истина — лъжа“.

Едното спрямо другото?

Да. Да се изяснява това и чрез логиката, и чувствено. Това ще помогне на детето, ако не да се справя напълно, то поне да разбира случващото се с него. Защото то няма дори нишка, за която да се хване, за да излезе от онзи вътрешен водовъртеж, в който се намира. Трябва по някакъв начин да размотае това кълбо. Тук е много важно да се стане негов партньор. Възпитателят трябва да бъде едновременно и възпитател, и приятел, тоест в нещо да бъде по-висш и по-опитен, но да умее да слезе на нивото на детето.

Означава ли това, че възпитателят трябва да бъде приблизително на същата възраст като детето?

Не, но той трябва да умее толкова да слезе до нивото на детето, че то да усети в него приятел, равен на себе си. Много може да се научи от гледането на видеозаписи на различни ситуации и поведението на децата в тях. Трябва да се обсъжда с децата защо се държим по този начин, а отправната точка за такова обсъждане трябва да бъде това, че такива сме създадени от природата, както всички останали нейни части. Егото е нашата природа. Няма в това нищо, което трябва да се крие. Напротив, трябва да изучаваме самите себе си и природата, развила се в този кът на галактиката. Ако ги научим на такъв подход, веднага всички напрежения ще започнат да отслабват. Главното е да се решава всичко отстранено от детето, но заедно с него.

Такъв подход дава и разбиране, че онзи водовъртеж, който съществува у мен, се случва и с другите.

Съвсем вярно. А когато за това започнат да говорят в класа, и то в трето лице, и то чрез някакъв филм, тогава може и да се обсъди всичко напълно свободно, и да се покрещи, да се скарат и да се посмеят. В такова обсъждане дори не е важно дали ще стигнат до някакво съгласие. Важно е, че се учат да говорят за това. И ако днес говорят за случилото се с някой друг, във филма например, то утре това ще се случи на самите тях, и тогава ще си спомнят всичко, за което са говорили в класа.

Такава подготвителна работа може ли да се започва и на по-ранна възраст?

Проблемът преди всичко е в това, че за такива уроци по психология са нужни много учебни часове. Но това е необходимо, за да се изгради човекът. Именно такъв подход ще позволи после на детето да изгради правилно отношение към обществото, към държавата, към света, към избора на професия и така нататък. Такъв анализ на живота и човека е основата на всичко. Научавайки се да гледа на себе си отстрани, то ще може да анализира защо се държи по един или друг начин, как с течение на времето се променят неговите възгледи и поведение, как постъпките му се възприемат от другите. То ще разбира ясно доколко всичко на света е относително, доколко самото то е зависимо от своята природа, от това какво изначално е създадено. Такъв поглед в определена степен снема тежестта на прекомерната отговорност, но същевременно учи на правилен подход към всяка ситуация.

Това също намалява усещането за вина.

И напрежението също. Впрочем има огромна полза от преподаването на децата на актьорско майсторство, преди всичко на способността да излизат от себе си в роля.

Струва ли си да се говори за това и в семейството, например всяка вечер преди лягане?

Не мисля, че можем да прехвърлим това върху родителите, тъй като самите родители не са получили такова възпитание. Ето, ако успеем да възпитаме днешните деца, то после, ставайки родители, те ще могат да предават това на своите деца в семейството. А засега само ние, възпитателите, можем да работим с децата. Едно поколение трябва да получи правилно възпитание в училище.

Възпитателят в училището трябва да бъде човек, изучаващ интегралното, както казвате, възпитание?

Да, защото това интегрално възпитание поднася случващото се в проста и разбираема форма, дава средства за разбиране на природата и решаване на съвременните проблеми на човека, семейството, обществото.

Изучавайки законите на природата, човек преминава целия процес върху себе си и се учи да разбира другия.

Вярно е, но може да се открият курсове, където за половин година или година могат да се подготвят специалисти за работа с деца на тази възраст. А с децата трябва да се продължи да се работи до завършването на училището, до армията, а и в университетите също. Човекът през целия си живот трябва да се учи на правилна връзка с околните. Уверен съм, че на някакъв етап и в предприятията ще се заемат с това. Всъщност процесът трябва да продължава през целия живот. Средствата за масова информация трябва да заемат първо място в тази промяна на обществото. Няколко пъти седмично трябва да има семейни предавания по телевизията, и те трябва да бъдат такива, че всяко семейство, включително големите и малките му членове, да види своето отражение.

Такъв домашен театър?

Да, но не просто театър, а организиран така, че хората да виждат и анализират отношенията, да изучават себе си върху показаните примери. Това наистина би могло да изгражда човека. Струва ми се напълно необходимо, иначе човечеството може да се спусне до животинско ниво.

Искам да се върна на родителите. Ще се откриват ли успоредно с училището някакви курсове за родители?

Аз повече разчитам на средствата за масова информация и на онази революция, която трябва да настъпи в тях. Те трябва да преминат от ръцете на частните собственици към държавата и обществото и да се използват правилно. Днес, вместо да възпитават и изграждат човека, те го разрушават.

Да, наистина, те носят много вреда.

Всъщност това е най-силното средство, което привлича хората, и затова може да донесе голяма полза. Надявам се, че ще можем да създадем поредица от предавания за деца — с помощта на онези деца, които се занимават в нашите кръжоци, и за възрастни — с помощта на такива специалисти като Вас например.

Да, вече започвам да размишлявам как може да се реализира това. Психодраматичните методи наистина могат да бъдат силно средство, както и разказът, който днес използваме в психологическата практика. Само че това трябва да бъде с ново послание.

Бих искал да се върна към темата за възпитанието в семейството. Днес се сблъскваме с това, че децата вече в юношеска възраст се отдалечават от родителите, и възрастните не могат да направят нищо по въпроса.

Това е все същият проблем. Нали живеем в общество, състоящо се от семейства и отделни личности, и всички са свързани помежду си. Това трябва да се обяснява на детето, и то по естествен начин.

Да се обяснява и на родителите ли? Например родители, четящи нашите разговори, ще могат ли да извлекат за себе си някакъв практически съвет за промени в семейството, започвайки да говорят за това с детето?

С детето задължително трябва да се говори и да му се обяснява.

Нека все пак се опитаме да дадем някакъв конкретен съвет на родителите: какво може да се направи, за да не се отдалечават децата от родителите вече на възраст 9–12 години.

Аз водех децата си по музеи. Возих ги за цял месец в Канада и там ги водих по музеите. — Какво искахте да им покажете?

Устройството на човека, разликата и взаимоотношенията между половете, раждането — всичко това го има например в музея по естествознание в Торонто.

И говорехте с децата напълно свободно?

Разбира се. Седях до тях, когато гледаха филми за това как се раждат децата, и им обяснявах, че това е природата. През цялото време повтарях тази дума: природа.

Но нали не сте говорили с тях само за размножаването при мравките.

Разбира се. Не само да не се крие от децата всичко, свързано с тази тема, а напротив, трябва да се говори и да се говори на прост език, като през цялото време се обяснява, че това е естествено. По този начин снемаме голяма част от особения интерес към тази тема и от напрежението, свързано с нейното укриване. Нали именно укриването привлича, а разкрийте го — и най-големите проблеми изчезват. Освен това трябва да се канят психолози, които да обясняват всевъзможните отклонения. Децата трябва да знаят за това и да се пазят. Изобщо — колкото се може повече да се показва, обяснява, обсъжда всичко.

Целенасочено разкриване, съпроводено с обяснения. Струва ми се, че интегралното възпитание се отличава по своя подход към този въпрос от всички останали направления в психологията.

Защото то е най-близо от всички до природата.

Да, но в психологията има съгласие в това, че детето на някакъв етап е длъжно да се отдели от родителите. В противен случай то ще остане привързано към тях и няма да придобие самостоятелност. Това е естествен процес.

Напротив, това е напълно неестествено. Не да се разкъсва връзката с детето, а напротив — да се слиза на неговото ниво, за да се запазва връзката и да се остане приятел. И тогава няма да има никакви проблеми. Майка ми е лекар-гинеколог и винаги е говорила с мен напълно открито.

Да, но тя е говорела с Вас, защото е притежавала знания по този въпрос.

Не, говоря за съвсем малка възраст. Тя разбираше, че трябва да говори с мен, за да свали значимостта на тази тема, да я сведе до най-простото, естествено ниво.

Съветвате родителите да поддържат приятелски отношения с децата, но нали децата не се стремят особено към това.

Това не е вярно. Ако децата усетят, че родителите не се „снишават“ към тях, като към малки, а наистина говорят с тях на равна нога, те ще търсят такива отношения. Аз и днес говоря с децата на всякакви теми, и те се съветват с мен по различни въпроси, включително интимни. Пък не само аз — има примери за такива отношения в семействата.

Тоест вече има примери за такива приятелски отношения между поколенията, които с времето не се прекъсват. И тайната тук е уважението и разговорът на равна нога.

На тази възраст наблюдаваме такова явление като образуването на групи и търсенето на популярност пред противоположния пол. Например, ако някой от момчетата особено много харесва на момичетата, той става лидер сред момчетата.

Темата за лидерството в детската среда е много важна. Трябва да отделяме внимание на този въпрос и да обясняваме на децата, че такива качества като завист, страст, желание за власт, за заемане на определено положение, могат да бъдат в еднаква степен полезни и вредни. Много е важно да се дават примери. Например полезно е вместо урок да се покаже филм за гордостта, която в крайна сметка води до крах и омраза. Но филмите трябва да бъдат съпроводени с обяснения, дискусии. Разговорът за странични проблеми снема напрежението. Това е непрекъсваща се работа, тъй като егото на човека през цялото време расте. Но ако има разбиране, че човекът е създаден в тази природа и не той самият се държи така, а нещо вътре в него го тласка, и ако научим детето на такова наблюдение на себе си отстрани, то на него ще му бъде по-лесно да се справя с всички прояви на своята природа.

На тази възраст природата особено много си „играе“ с децата. Да вземем например такова явление като „клоуна“, който присъства във всеки клас. Децата се навеждат към крайни форми на поведение, сякаш ги изпробват.

Това е, защото те се опитват да привлекат вниманието към себе си.

Как трябва да се отнасяме към такива явления?

Това няма да бъде проблем в случай, че научим детето да разбира самото себе си. То тогава ще вижда в себе си вътрешната борба на противоположните сили и ще му харесва да разпознава това. Освен това, ако децата в класа също разбират, че подобна клоунада произтича от желанието на техния другар да предизвика особено отношение към себе си, то на самия „клоун“ сякаш ще му се отнеме смисълът на такова поведение, и то ще изчезне от само себе си.

То просто няма да произведе желания ефект.

Съвсем вярно. Покажете проблемите на класа чрез гледане на филм, а после обсъдете героите. Вижте доколко това е било разбрано и се е променила обстановката в класа по тези проблеми. Трябва да създадем в класа такова малко човешко общество, което изучава само себе си, и в резултат за всичките му членове животът става разбираем, прозрачен. Създаването на такова общество е сериозна педагогическа задача.

Това никак не е лесно, тъй като на тази възраст по естествен начин юношата е насочен само към самия себе си. И освен това — да се държи назло на възрастните.

Да, но срещу този егоцентризъм има други юноши. Опитвайки се да се борим с насочеността на детето само към себе си, можем да се обръщаме не само към него самото, но и да използваме силата на влиянието на другите деца. Именно те, чрез своето отношение към другаря си — приемайки неговите добри прояви и отхвърляйки лошите — трябва да му помогнат да изгради поведение, което ще отчита интересите на другите.

Предлагате да се използва силата на колектива?

Да, именно тази сила ще го принуди да се промени.

Не изглежда ли това прекалено жестоко спрямо детето?

Не повече, отколкото се случва в обществото днес. Защото днес детското общество е най-жестокото, и децата не осъзнават това.

При това жестокостта може да достигне до крайни форми, ако възрастните не се намесят.

Разкриването на вътрешната природа на човека е решението на всички проблеми, защото тук вече виждаме човек — малък, но вече човек, със своето отношение към обществото.

Бих искала да поговорим за отношенията между момичетата и момчетата. В предишните разговори казвахте, че, започвайки от тригодишна възраст, тоест практически в продължение на 10 години, те не се виждат едни други и са напълно разделени. И изведнъж се срещат…

Не, говорихме за желаното. Но в преобладаващото мнозинство училища във всички страни по света няма пълно разделение. Няма да въвеждаме нищо, излизащо извън рамките на общоприетото, а само онова, което наистина ще можем да изпълним. Нашето възпитание ще бъде ясно и открито. При решаването на този въпрос всичко ще зависи от това как ще се развива системата, доколко ще бъдат подготвени учебните програми, учебните средства и така нататък. Пред обществото стои огромна задача, която то ще бъде длъжно да реши, иначе ще отгледа поколение, напълно несъответстващо на природата, а значи — постоянно страдащо…

Нека обобщим. Говорихме за това как да възпитаваме детето, така че то да стане психолог за самото себе си, да може да анализира своето поведение, да разпознава вътрешната борба на противоположните сили в себе си и да изпитва удоволствие от такова разкриване. Този подход е изключително важен и за формирането на правилно общество. Подобен постоянен анализ формира у детето вътрешна зрялост, въпреки малката възраст. Говорихме за средствата за такова възпитание. Това са филмите, откровените разговори в училище и вкъщи на абсолютно всички теми, отнасящи се до природата на човека. Надяваме се, че ще успеем да създадем поредица от предавания за семейно гледане, където и възрастните, и децата ще могат да видят, като в огледало, своите отношения и проблеми, и това ще помага за решаването на проблемите в семействата.